Д-р Полина Узунова: COVID-19 при децата

Oбщи факти за коронавирусните инфекции в детска възраст

След 1960-те години става известно, че коронавирусите причиняват редица заболявания при хората и животните. При хората те причиняват около 1/3 от всички придобити в обществото дихателни инфекции като настинки, фарингити, катарални отити. Има описани и по-тежко протичащи дихателни инфекции като бронхиолит, астма, пневмония при деца и възрастни, фатални случаи при новородени и възрастни пациенти, както и гастроинтестинални инфекции. Описани са и единични случаи на инфекции на ЦНС, макар че коронавирусните инфекции извън респираторния тракт остават ненапълно изяснени. SARS-CоV-2, причинява пълен спектър от клинични симптоми от асимптомни и леки случаи, които не налагат хоспитализация и лечение до тежки, налагащи интензивни грижи, както и такива с фатален край. Повечето случаи се класифицират като леки 81%, 14% като тежки и 5% като критични (дихателна недостатъчност, септичен шок и/или мултиорганна дисфункция/недостатъчност. Децата по-често прекарват лека форма на заболяванията, причинени от коронавируси, включително и от новия SARS-CоV-2.

Епидемиология на SARS-CoV-2 инфекция в детска възраст

Първият потвърден случай на SARS-CоV-2 при дете е докладван в Шензен на 20-ти януари 2020г. С увеличаване броя направени диагностични тестове нараства и пропорцията на леките случаи при деца и млади възрастни. До момента е известно, че пациентите със SARS-CоV-2 са основен източник на инфекцията, като заразният ефект на асимптомните пациенти не бива да се подценява. Основен източник на заразяването са пръски и капки от респираторния тракт или контакт със заразени повърхности. Близкият контакт с пациент с SARS-CоV-2 вирусна инфекция и асимптомен инфектиран са главният път, който причинява инфекцията в педиатричната популация. Вирусът започва да се разпространява от инфектиран възрастен, причинявайки вътре-фамилна трансмисия и по-специално водейки до заразяване на децата и старите хора, които са и най-раними от инфекцията.

Първият педиатричен случай е идентифициран именно във фамилен клъстер и е описан и първият случай на 3 месечно кърмаче в провинция Хубей. Първият педиатричен случай е докладван в Шангхай. Като първо доказателство за предаване на инфекцията от дете към възрастен, е на 7 годишно момче, чийто баща се завърнал от Ухан със симптоми на COVID-19. Възможна е и перинатална инфекция при дете, родено от бременна майка с доказана инфекция. Децата могат да се превърнат в основните разпространители на SARS-CоV-2 поради предимно лекото протичане на инфекцията. Инкубационният период на SARS-CoV-2 инфекция при децата е 1 до 14 дни, обичайно 3 до 7 дни, като средно той е с два дни по-кратък от този при възрастни. При децата за разлика от възрастните, белите кръвни клетки са нормални, което говори за по-лека имунна дисфункция след SARS-CoV-2 инфекция. От друга страна лекото протичане при децата може да се дължи на „трениране“ на имунитет във връзка с редовните имунизации с живи и атенюирани ваксини, което предстои да се проучва. Клинична картина

COVID-19 при деца се изявява обичайно с типичните за всяка респираторна инфекция симптоми: Стойностите на температурата са в широк диапазон, най-често между 38 и 39градуса. Болки в мускулите, отпадналост, главоболие, диария, повръщане, хрема са по-рядко срещани. Диспнея, цианоза, отказ от храна се съобщават при тежките случаи. При COVID-19 липсва патогномоничен симптом, който да улесни клиничната диагноза на заболяването. От проведените до момента наблюдения се очертава тенденцията, децата да боледуват по-леко. Асимптомните случаи са от 9% до 16% в публикувани серии. Степени на тежест на клиничната манифестация при децата с COVID-19: положителен PCR за SARS-CoV-2 +

a) Асимптомна инфекция (рецесивна инфекция) – без клинични симптоми и нормални образни изследвания;

b) Остра инфекция на горни дихателни пътища – повишена температура, кашлица, болка в гърлото, назална обструкция, слабост, главоболие, болки по мускулите или дискомфорт. Липсват рентгенологични данни за пневмония.

c) Лека пневмония – с или без повишена температура, кашлица, предимно суха, в последствие с по-влажен характер. От образните изследвания – данни за пневмония.

d) Тежка пневмония – данни за остра дихателна недостатъчност, нарушение в съзнанието – сънливост, кома, конвулсии; капризен апетит до пълен отказ от храна или признаци на дехидратация

e) Критично болно дете – изискващо мониториране и лечение в Интензивно отделение Поставяне на диагноза:

1.Етиологични тестове

Дефинитивната диагноза на COVID-19 инфекцията се поставя при положителен резултат от PCR тест за SARS-CoV-2 на материал от горните или долни дихателни пътища. SARS-CoV-2 в изпражнения се запазва продължително време. За момента се счита, че пациентите при които PCR пробите от ДП са отрицателни, вече не са заразоносители. За откриване на асимптомно преболедувалите се използват серологични тестове, при които се установяват IgM и IgG антитела.

2.Образна диагностика

Рентгенографията, както и компютърната томография (КТ) на бял дроб, в ранните стадии на инфекцията са в до 18% нормални. При децата изменения на КТ тип матово стъкло се наблюдават в 1/3 от случаите, а в 16% не се наблюдават пневмонични изменения. 3Лабораторни изследвания: Общият левкоцитен брой при децата, обикновено е нормален. Промени в ДКК се съобщават в 3 %. Може да се наблюдава повишаване на маркерите на възпаление (CRP, прокалцитонин) и LDH. Въпреки това се препоръчва проследяване.

Насоки за поведение: 1. Подкрепяне на нормалната имунна функция. Прилагането на балансирана диета, поддържането на орално здраве, адекватна физическа активност, регулярна почивка и избягване на екстремна умора; 2. Превенция на детското здраве. При развитие на суспектни симптоми,на детето следва да бъде направен PCR за SARS-CoV-2 и при необходимост да бъде хоспитализирано в определеното за целта лечебно заведение. 3. Поведение при деца с хронични заболявания и COVID-19. Препоръката е всички пациенти да продължат контролиращото си лечение и стриктно да съблюдават правилата на социална дистанция и лична хигиена. 4. Бъдещи методи на лечение - Ваксинотерапия Моноклонални антитела.