18 ноември – Европейски ден на осведомеността относно антибиотиците

Според Световната здравна организация антимикробната резистентност (АМР) представлява една от десетте най-големи глобални заплахи пред човешкото здраве. Тя е заплаха за здравето и развитието в световен мащаб и изисква спешни действия в различни сектори с оглед целите за устойчиво разитие. Д-р Гергана Мизгова, началник на Лабораторията по микробиология на МБАЛ „Уни Хоспитал“, акцентира че страната ни заема едно от първите места в Европа по антибиотична свръхконсумация, в резултат на нерационалната употреба на антибиотици при пациенти с COVID-19 през 2020 година.

Антимикробната резистентност възниква вследствие на неправилната и прекомерна употреба на антимикробни лекарствени средства в здравеопазването и животновъдството. Тези изменения могат да доведат до това микроорганизмите да развият резистентност към препаратите за лечение. Д-р Мизгова посочва различните типове антимикробни препарати, действащи срещу различните типове микроорганизми; антибиотици – срещу бактерии, противовирусни – срещу вируси, противогъбични – срещу гъбички и други.

 Цената на АМР за икономиката е значителна - освен до смърт и загуба на трудоспособност продължителното заболяване води до удължен болничен престой, нужда от по-скъпи медикаменти и финансови предизвикателства за засегнатите. Според данни на СЗО приблизително 25 000 души в ЕС всяка година умират от резистентни инфекции — голяма част от тях са инфекции, свързани със здравни грижи (т.нар.вътреболнични инфекции).

Пациентите трябва да приемат антибиотици след лекарско предписание и то за конкретния случай, а при съмнение за инфекция всеки трябва да търси медицинска помощ и да не се самолекува, препоръчва д-р Мизгова.