Д-р Явор Дренски: Диагностично-свързаните групи позволяват по-справедливо финансиране на дейностите и подобряване на качеството в болниците

Системата на диагностично-свързаните групи (ДСГ) като механизъм за финансиране на болничната помощ позволява по-справедливо разпределение и спомагат за подобряване на качеството на дейността. Това каза д-р Явор Дренски, управител на МБАЛ „Уни Хоспитал“, на форума „Дигитално здраве“, организиран от в. „Капитал“ и HealthPR на 17 май 2022 г. Д-р Дренски взе участие в панела „Приложение на дигитализацията в полза на пациентите и лечебните заведения“ с доклад за ефективните и утвърдени методи за финансиране и контрол на разходите и качеството в болничната помощ.

 „Един от най-сложните процеси в икономиката е да се остойности болничният продукт, който се дължи на уникалността на всеки един пациент“, обясни д-р Дренски. Съвършеният метод все още не е открит, но в световната практика като най-подходящ се утвърждава финансирането чрез ДСГ. В България за въвеждането им се работи от 1997 г., но и до момента като механизъм за финансиране се използват клиничните пътеки. Те са създадени за поддържане на качеството в лечебните заведения, но в България бяха адаптирани като система за заплащане на болничната помощ, което трябваше да бъде временно, припомни д-р Дренски. Друга основна слабост на клиничните пътеки е, че изискват много сложна и не особено прецизна отчетност.

Диагностично-свързаните групи обединяват сходни заболявания или процедури, за които се разходва сходен ресурс. Те са силен инструмент и гаранция за ефективен контрол на разходите. Спецификата им се състои в относителните тегла – те показват съотношението между различните заболявания спрямо ресурсите и обема дейности, които трябва да се извършат. „Чрез ДСГ ще имаме много по-справедливо разпределение на ресурсите между отделните заболявания и процедури. Така можем да изградим и кейс-микс индекс на болниците – ще знаем кои лекуват тежки случаи и кои са структуроопределящи за здравната система“, обясни д-р Дренски. Благодарение на кейс-микса на болниците пациентите могат да се насочват към тези лечебни заведения, за които са документирани най-високи показатели и резултати в лечението на отделните заболявания.

Друг позитив е, че ДСГ изискват прозрачна система на отчетност и предоставят инструмент за контролиране на бюджета за здравеопазване. Прилага се по формула, в която съществено значение има базовата стойност – каква е бюджетната рамка на държавата за здравеопазване за годината. „Базовата стойност може да бъде актуализирана, за да се запази съотношението между отделните ДСГ, като в същото време заплащането на болничната помощ остане в рамките на бюджета“, уточни д-р Дренски.

ДСГ са също така инструмент за контрол и повишаване на качеството, поради факта, че в тази система лекарят вижда в пациента не клинична пътека, както е сега, а болен човек и всички негови потребности. Целта на лекаря е да обхване цялостния  процес на медицинска помощ и грижа, като лекува не само основното, но и придружаващите заболявания. Колкото по-мултидисциплинарно се подхожда към пациента, толкова по-високо е нивото на реимбурсация.  ДСГ отчитат не само обема извършена дейност, но и възрастта, придружаващите състояния, усложнения и др.

Системата на диагностично-свързаните групи позволява контрол на качеството на изхода на лечебното заведение, който не се прилага у нас засега.  Тя е и добър инструмент за вътреболничен мениджмънт, тъй като лесно се откриват проблемни структури, дейности, които генерират повече разходи спрямо очакваното за дадената ДСГ. Може да се извършва и бенчмаркинг между отделните болници и по този начин болничният мениджмънт да установява къде се намира дадено лечебно заведение по отношение на показателите разходи и качество.