Аденоидит (възпалена трета сливица) при деца
Аденоидитът, или възпалението на третата сливица, е заболяване, което се среща предимно в детска възраст. За разлика от други болести, аденоидитът може да доведе до усложнения, ако не се лекува навреме. В този текст ще разгледаме основните характеристики на заболяването, както и това как можем да го разпознаем и какви стъпки да предприемем за да опазим здравето на нашето дете.
Какво трябва да знаем за аденоидита?
„Трета сливица“ е физиологично съществуваща лобулирана лимфоидна тъкан, разположена по горната и задната стена на назофаринкса и изпълнява важна имунологична защитна функция в горните дихателни пътища. Назофарингеалната тонзила съществува в организма след раждането и започва да нараства активно от средата на втората до около шестата година, след което бавно и постепенно търпи обратно развитие. Увеличената трета сливица се нарича аденоидна вегетация, а възпалената назофарингеална тонзила – аденоидит. Обикновено това възпаление не протича изолирано, а засяга и други съседни органи – средно ухо (отит), небните тонзили (тонзилит), фаринкс (фарингит) и др.
От какво се причинява възпалението?
Възпалението на третата сливица, или т.нар. аденоидит, често се дължи на различни стимули. В по-голямата част от случаите аденоидите започват като вирусни инфекции на горните дихателни пътища (адено-, рино-, грипни и парагрипни вируси), след което се наслагва и бактериална инфекция (при по-продължително възпаление). Допълнителните фактори, които може да допринесат за развитието на проблеми с аденоидите, включват:
- алергии – те често предизвикват хронично възпаление на дихателните пътища;
- гастроезофагеален рефлукс – наличието на продължително дразнене от киселинното съдържимо в зоната на епифаринкса предизвиква хронично възпаление;
- тютюнев дим – вдишването на цигарения дим дразни и възпалява аденоидите;
- вредни изпарения, замърсяване на околната среда – те също могат да бъдат причина за възпалението.
Какви са симптомите на аденоидита?
В зависимост от протичането на възпалителния процес аденоидите се разделят на остри и хронични, като за острите аденоиди е характерна вирусна инфекция, а за хроничните – полибактериална. Познаване на признаците и симптомите на аденоидита е важно за своевременната му диагностика и лечение. Сред най-разпространените прояви са:
- затруднено дишане през носа;
- често дишане през устата, особено по време на сън;
- стичане на секрет в гърлото;
- хъркане и прекъсвания на дишането през нощта;
- повтарящи се инфекции на ушите и гърлото;
- постоянно запушване на носа или ушите;
- хронична назална конгестия, хрема или трудно овладяваща се кашлица, която е по-изявена през нощта или сутрин на събуждане.
Как да се предпазим от аденоидит?
За да предотвратите появата на това заболяване и за да намалите риска от развитие на възпалението, е необходимо да вземете някои превантивни мерки, като:
- профилактиката е много важна и трябва да започне още след първата годинка, когато децата страдат от т.нар. заден ринит;
- ограничете контактите с хора, които страдат от инфекциозни заболявания, както и срещите с други болни деца;
- научете децата си да си измиват правилно ръцете, особено след игра на открито и преди хранене;
- избягвайте вдишването на тютюнев дим и не прекарвайте време в помещения, които имат висока концентрация на алергени или замърсители;
- ваксинацията и редовните прегледи при педиатър също може да помогнат за предотвратяването на това възпаление на третата сливица.
Кога трябва да посетим лекар?
Ако вашето дете показва симптоми на аденоидит или има повтарящи инфекции на ушите и гърлото, е важно да се консултирате с педиатър или УНГ специалист. Ранната диагностика и лечение може да предотвратят дългосрочните проблеми и да подобрят качеството на живот на вашето дете. Ако детето има хъркащо дишане предимно през устата, кашлица, която е основно сутрин или вечер и не се повлиява от никаква терапия, е добре да се консултирате със специалист.
Какви изследвания са необходими за поставяне на диагноза?
Поставянето на диагнозата „аденоидит“ обикновено започва с физически преглед и анамнеза. Лекарят може да реши да назначи и други изследвания, като рентгеново изследване, с които да се оцени големината, размера и състоянието на аденоидите.
Какви са методите за лечение?
Лечението на аденоидит се определя от причината за възпалението, както и от тежестта и продължителността на симптомите. Опциите за лечение включват:
- медикаментозно лечение – употреба на локални антибиотични капки след микробиологично изследване на назофарингеалния секрет, съгласно установената антибактериална чувствителност. При често рецидивиращи и хронични аденоиди може да се обсъди и необходимостта от включване на системна антибиотична терапия;
- употреба на перорални антихистамини – спомага за повлияване на секрецията, сърбежа, кихането и др.;
- физиотерапия – инхалациите, както и често посещение на места с по-чист въздух, какъвто е планинския, или други подобни методи подобряват дишането и се справят със симптомите;
- хирургична интервенция – към хирургично лечение се преминава когато има чести рецидивиращи остри отити, неповлияващи се от консервативно лечение, тежки лицево-челюстни аномалии или наличие на очструктивна сънна апнея;
- алергия и имунотерапия – диагностицираните алергии също допринасят за уголемяване на аденоидите и усложняват състоянието. В такива случаи може да се наложи специализирано лечение или консултация с алерголог;
- промени в начина на живот – включително избягването на алергени, тютюнев дим и други дразнители, които обикновено обострят състоянието.
Аденоидитът е състояние, което може да причини редица проблеми на вашето дете. Препоръчително е да се обърнете към лекарска помощ още при поява на първите признаци. Медицинските лица в Уни Хоспитал са готови да поемат вашия случай и да помогнат на вашето дете да се чувства по-добре и да живее здравословно. Не отлагайте консултацията и започнете лечението навреме!