Астма

Бронхиалната астма е хронично възпалително заболяване на дихателните пътища, в което участват множество клетки на възпалението. Според последната статистика астмата засяга милиони души в световен мащаб и е едно от водещите социално-значими заболявания. Въпреки че тя може да се контролира с подходящо лечение, понякога симптомите ѝ са животозастрашаващи.

Какво е въздействието на астмата?

Клиничната картина на астмата се характеризира с пристъпи на диспнея и затруднено дишане с удължено издишане, придружено от кашлица и малки количества гъсти, слузести храчки, свиркащи хрипове, задух, стягане в гърдите. Налице е хиперактивност на бронхите към различните стимули – алергени, антигени, хистамин, лекарства, инфекции, физическо усилие, физически и химически дразнители. Ключов елемент в развитието на болестта е бронхиалната обструкция (стеснение на бронхите).

Кои са причините за появата на астма?

По отношение патогенезата на бронхиалната астма е постигнат значителен прогрес, независимо от недостатъчно изяснените и непрецизирани моменти в развитието на заболяването. При всички форми на бронхиалната астма се открояват две основни характеристики – възпаление и хиперреактивност на дихателните пътища. Нека разгледаме кои фактори допринасят за отключването и развитието на астматичните симптоми:

  • генетични фактори – наследствеността играе ключова роля в развитието на астмата. Хора, чиито родители или братя и сестри имат астма, са с по-висок риск от развитие на заболяването;
  • алергии – най-често срещаната причина за астма, особено при децата, е алергичната реакция. Алергени, като домашен прах, цветен прашец, кърлежи и козина на домашни любимци, може да предизвикат възпалителни реакции в дихателните пътища и да доведат до астматични пристъпи;
  • климатични условия – студеният въздух, внезапните климатични промени или високата влажност също може да причинят астматичен пристъп;
  • професионални фактори – някои хора развиват астма при контакт с определени вещества на работното място, като прах, химикали или газове;
  • други фактори – тютюневият дим, затлъстяването, замърсяването на въздуха, употребата на някои лекарства (бета-блокери, нестероидни противовъзпалителни лекарства) или добавки в храната, както и стресът и силните емоции, също могат да провокират или обострят симптомите на астмата.

Как да разпознаем астмата?

Необходимо е да се познават нейните характерни симптоми, тъй като те може да варират от леки до тежки и дори животозастрашаващи (затруднено шумно вдишване, дишане с отворени ноздри, използване на шийна и коремна мускулатура в дишането, невъзможност да се довърши изречението и спиране по средата поради задух). Симптомите са с индивидуални и често се засилват нощем при смяна на условията – някои могат да имат изразено свиркане и задух, други – само продължителна кашлица или тежест в гърдите. Може да се проявява и само един от многото симптоми, като най-често това са:

  • кашлица (суха или с гъст секрет), особено през нощта или рано сутринта – нощната кашлица може да се дължи на по-ниско ниво на кортизол в организма, което допринася за повишена активност на бронхите;
  • свирене или хриптене при издишване – това е характерният звук, който се чува, когато въздухът преминава през стеснени дихателни пътища. Хриптенето може да е слабо и едва уловимо или достатъчно силно, за да се чуе без да се налага да се използва специален апарат;
  • затруднено дишане или задух – усещането при този симптом е сякаш не може да се вдиша достатъчно въздух;
  • болка или стягане в гърдите – при астма, възпалението на дихателните пътища може да причини чувство на стягане или болка в гърдите;
  • посиняване (при много тежък пристъп), лош сън и обща отпадналост, чести или продължителни респираторни инфекции.

Ако забележите някой от горепосочените симптоми, е важно да се консултирате с лекар. Ранната диагностика и адекватното лечение може да предотвратят евентуални усложнения и да подобрят качеството на живот.

Профилактика и предпазни мерки

За да предотвратите астмата, е необходимо на първо време да ограничите контакта си с провокаторите – избягване на въздействието на алергени и патогени, предпазване от респираторни инфекции, избягване на интензивно физическо натоварване и излагане на студ, осигуравяне на емоционална стабилност, пълноценно хранене, ограничаване на вредните навици и контрол на стреса.

Следвайте плана за лечение, който ви е предоставил вашия лекар, за да сте наясно с конкретните указания за употребата на лекарства, както и със стъпките, които е необходимо да предприемете при възникване на астматичен пристъп.

Ако забележите, че симптомите се усилват и лекарствата вече не осигуряват необходимото облекчение, незабавно потърсете медицинска помощ. Това може да е признак, че астмата ви се променя или влошава, което създава необходимост от преразглеждане на плана за лечение.

Изследвания и диагностика

Диагностицирането на астмата често включва комбинация от клинични наблюдения и специфични медицински изследвания, като:

  • спирометрия – основно значение за поставяне на диагнозата – дихателен тест, който дава информация за функционалния капацитет на белите дробове за процесите на вдишване и издишване, и количеството въздух, което преминава през белия дроб по време на нормалния дихателен цикъл. При това заболяване, дихателните пътища често са стеснени или възпалени, което е причина за намаляване на въздушния поток;
  • рентгенови снимки – те служат не само за потвърждение на диагнозата, но и за изключване на други възможни причини за дихателни проблеми, като пневмония или други заболявания на белите дробове. Рентгенографията показва наличие на структурни промени;
  • лабораторни кръвни показатели – определят степента на възпалението;
  • тестове за алергии – някои астматици имат алергии, които може да влошат симптомите. С тези тестове лекарите определят дали пациентът реагира на определени алергени и назначава подходящото за състоянието му лечение.

Лечение на астмата

За лечение на бронхиална астма се използват бронходилататори (разширяващи дихателните пътища) и противовъзпалителни лекарства (използват се за дългосрочно контролиране на астмата). Чрез медикаментозно лечение проходимостта на дихателните пътища се подобрява по различни механизми и газообменът в белия дроб се подобрява. Медикаментите се преддлагат най-често под формата на инхалаторни устройства. Лечението включва и промяна в начина на живот – например включването на дихателни упражнения, бронхиална термопластика, лечение с кислород и др. Целта е да се контролират и предотвратят симптомите, да се намали необходимостта от извънболнична медицинска помощ и да се поддържа добро качество на живот.

В Уни Хоспитал разполагаме с модерна медицинска апаратура и висококвалифициран екип, който с грижа и отговорност ще поеме и вашия случай. Не позволявайте астмата да ви контролира. Нека заедно да дишаме свободно.