28 юли – Международен ден за борба с хепатита
Интервю с доц. д-р Анелия Гоцева, дм – началник на Вирусологична лаборатория в МБАЛ „Уни Хоспитал“, специалист по инфекциозни болести и вирусология
Хепатитът често остава невидим – но днес е денят, в който си струва да погледнем към него с очи на знание и грижа.
На 28 юли отбелязваме Международния ден за борба с хепатита – дата, определена от Световната здравна организация (СЗО) с цел повишаване на обществената информираност относно вирусните хепатити и насърчаване на профилактичните изследвания. Денят съвпада с рождението на проф. Барух Блумберг – откривател на вируса на хепатит B и създател на първата ваксина срещу него.
През 2025 година мотото на кампанията, определено от СЗО, е: „Да го разбием! Запознай се с фактите. Тествай се!“
В тази връзка потърсихме мнението на доц. д-р Анелия Гоцева – вирусолог и началник на Вирусологичната лаборатория в МБАЛ „Уни Хоспитал“, за да ни помогне да разберем повече за вирусните хепатити – без излишен страх, но с нужната информираност и отговорност.
Какво представлява вирусният хепатит и кои са най-често срещаните видове?
Вирусният хепатит представлява възпаление на черния дроб, предизвиквано най-често от пет хепатотропни вируса: HAV – причинител на хепатит А, HBV – хепатит B, HDV – хепатит D, HCV – хепатит C и HEV – хепатит E.
Колко сериозен е проблемът с хепатита в България и в световен мащаб?
СЗО определя вирусните хепатити като глобален здравен проблем. Те са сред най-широко разпространените инфекциозни заболявания с подчертана здравно-социална значимост. Както в световен мащаб, така и в България, особено сериозен е проблемът с вирусните хепатити B и C.
Счита се, че все още има голям брой недиагностицирани заразени лица, които представляват потенциален източник на инфекция. При нелекуваните пациенти съществува повишен риск от прогресия на чернодробното увреждане. Данните показват, че хепатитите B и C са водеща причина за хронично чернодробно заболяване и важна индикация за чернодробна трансплантация. Свързаните с тях дългосрочни последици – чернодробна цироза и хепатоцелуларен карцином обуславят нарушено качество на живот на хората и висока смъртност, което дава сериозно отражение върху общественото здраве.
Какви са симптомите на хепатит B и C и защо толкова често остават неразпознати?
Вирусните хепатити В и С неслучайно са наричани ,,тихият убиец“, поради често безсимптомното им или субклинично протичане с неспецифични оплаквания за дълъг период от време, като например лесна уморяемост и отпадналост.
Също така хронично инфектираните лица могат да имат както флуктуиращи, така и нормални стойности на чернодробните ензими. Нерядко инфекцията с HВV и HСV бива откривана случайно – при профилактично изследване, особено по време на хоспитализация по повод на друго заболяване или при предоперативен скрининг, при кръводаряване. В България всички бременни жени задължително се изследват за хепатит В и ХИВ, но не и за хепатит С.
Кои са основните начини за предаване на вирусния хепатит?
В зависимост от механизма на заразяване има два основни пътища на предаване на вирусните хепатити: хепатит А и Е се предават посредством заразена храна и вода, докато хепатит В и С – по кръвен и полов път. Преди ерата на задължителна ваксинопрофилактика за хепатит В, важен път на предаване е бил вертикалният – от майка на дете.
Кой трябва да се тества – има ли рискови групи, които са по-уязвими?
Дефинирани са рисковите групи за заразяване с хепатит В и С – на първо място това са хората, които си инжектират наркотици, както и тези с безразборни незащитени полови контакти, лица на продължителна хемодиализа или с кръвопреливания преди въвеждането на скрининг на донорската кръв, при наличие на заразен член в семейството има фамилен риск и за всички, които са родени преди 1992 г., тъй като в нашата страна оттогава започва де се прилага ваксината срещу хепатит В на всички новородени съгласно Имунизационния календар. Не трябва да се подценява и съществуващия професионален риск за медицинския персонал, свързан с естеството на работа и постоянния контакт с кръв и други биологични материали на пациенти.
Разпространението на хепатит А и Е е свързано в голяма степен с нивото на лична и обществена хигиена. Сред уязвимите групи, при които инфекцията с хепатит Е може да протече по-тежко или да хронифицира, са имуносупресирани пациенти (трансплантирани, на химиотерапия), както и такива с подлежащо чернодробно заболяване и особено злоупотребяващите с алкохол.
Какво бихте казали на хората, които отлагат профилактичното изследване за хепатит?
Да не отлагат, защото забавянето може да има негативни дългосрочни последици за здравето им. Ранната диагностика дава възможности за своевременен достъп до лечение и грижа, което от своя страна има отношение към прогнозата на заболяването.
Има ли лечение за вирусните хепатити и какви са съвременните възможности?
Да, има. Освен даването на хепатопротектори, се провежда високоефективна противовирусна терапия, която се проследява от специалистите по гастроентерология.
Лечението на хроничните хепатити В и С се поема от НЗОК. В България имаме всички възможности за съвременна диагностика и терапия. Прилага се революционно лечение на хепатит С с директнодействащи антивирусни препарати, с което се постига над 95% излекуване. Контролира се и терапията на пациентите с хроничен хепатит В, която има за цел постигане на трайна вирусна супресия.
Какво послание бихте отправили към обществото по повод Международния ден за борба с хепатита?
Посланието е следното: Тествайте се и бъдете здрави!
В заключение бих искала да кажа, че в изпълнение на Глобалната здравна стратегия на СЗО у нас е приета Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити.
Днешният международен ден за борба с хепатита – 28 юли, ни напомня колко важни са здравната просвета и обществените информационни кампании. Само чрез повишена осведоменост и активно участие в профилактичните изследвания можем да постигнем реална промяна.