ИНТЕРВЮТА, АНАЛИЗИ, СЪБИТИЯ
Интервю с д-р Явор Дренски, изпълнителен директор на „Асарел Панагюрище Здраве“ пред „Капитал“ (факсимиле)
Тоня Филипова, психолог в МБАЛ „Уни Хоспитал, пред вестник „ВРЕМЕ 2001“:
ЗДРАВЕТО Е КАТО РАВНОВЕСИЕТО НА ТРИКРАКОТО СТОЛЧЕ
Тоня Филипова, най-новото попълнение на Болницата, за ролите в живота и свързаните с тях болести. Или здраве
Тоня Филипова, психолог със специалност приложна психология, е най-новото попълнение в екипа на МБАЛ „Уни хоспитал“. Тя е там буквално от вчера, 11 юли, когато разговарям с нея, за да разбера защо е тук, защо в Панагюрище, след като има утвърдено име в София и Варна. И разбирам всичко, та и в повече, тъй като Тоня е не само интересен събеседник, но и с радост споделя професионалните си принципи и философия. След срещата с нея си казах нещо, което не ми се случва твърде често – дори и заради един такъв разговор си заслужава нервите около журналистиката.
Оказва се, че Тоня Филипова е последвала съпруга си, доц. Румен Филипов, гръден хирург, който е в екипа на Болницата от седмица. Тоня идва тук с двамата им близнаци, които вече ходят на детска градина и довършва битовото устройване на семейството в новото жилище. Но сред причините има и друго:
– Болницата е прекрасна. Има превъзходна апаратура, отлични специалисти, прекрасни условия за всеки професионалист. Във всяка такава структура има широко поле за работа за всеки психолог спрямо пациенти, близки на пациентите и медицински персонал.
Психологът Филипова смята, че човек е триада, която трябва да е в равновесие, за да се чувства личността пълноценна и да се преборва с болестите.
– Като хора сме „3 в 1“ – физическо тяло, ум, тоест мисловна дейност и душа, тоест психика, които трябва да са в равновесие. Когато има нарушение във физическото състояние, да кажем при катастрофа, не трябва да се лекува само тялото. Принципът е особено важен в случаите, когато няма външна агресия спрямо тялото. Като психолог помагам на хората да разберат първопричината за състоянието си, грешките, с които сам си е причинил страданието.
В какъв смисъл „да си причини“ болестта, питам. И как психолог ще ме лекува. Та нали когато имам сърцебиене, тичам при кардиолог:
– Сърцебиенето е резултат, първопричината е другаде. Най-често в неравновесието на физика-ум-дух. Човек боледува, когато едно от тези фактори вземе надмощие. То е като при трикракото столче – ако единият крак е счупен, не можеш да седнеш. Психологът може да помогне на всеки сам да се разбере, често – да си прости, още по-важно – да се спре и вземе друго решение. Ето например отличниците сред тийнейджърите – серия шестици и една петица ги вади от равновесие. Но това не значи, че не си успял, че си по-ниско ниво, пък и няма нищо страшно в това на моменти да не си ОК.
Къде тогава отива амбицията, самодоказването, кариерата, успяването!
– Ето това е прегряването, болестта „Бърнаут“, която тръгва от амбицията на ума или чувствата на духа. Особено при „помагащите професии“ – на лекари, сестри. Човек може да се разболее от прекалена отдаденост. Тогава душата е взела превес и … трикракото столче пада. Психологът ще помогне да се включат защитните механизми, за да е наред всичко и с ума, и с тялото. Друг пример – съвременната жена – иска да работи отлично, да реди дома си отлично, да отглежда децата си повече от отлично … Понякога може и не всичко да е отлично, а да има спокойствие и равновесие.
Оставам с впечатление, че по-малко боледува тялото на оптимистите:
– Така е, а и да бъдеш оптимист също се заучава. То е нещо като роля, която заучаваш и тя те спасява от самия теб. В психологията се казва, че ма три типа роли – жертва, спасител или агресор. Прекаленото отдаване на която и да е също разболява.
А къде са в тази редица проблемите, идващи от влюбеността?
– Влюбеността всъщност е загуба на реалност. Всеки знае как става – замъгляване на съзнанието, на ума, падат бариерите. Тази промяна в биохимията природата я е „измислила“ неслучайно. А и обратното движение – природата и тук е умна – връща ни на земята, за да можем да живеем в реалността. Така балансът на трикракото столче се е завърнал. И, разбира се, боли.
УПРАВИТЕЛЯТ НА БОЛНИЦАТА Д-Р М. ХРИСТОВ: МЕДИЦИНА БЕЗ МОРАЛ НЕ СЕ ПРАВИ
Д-р Михаил Христов пое управлението на МБАЛ „Уни хоспитал“ тази пролет. Приема с чувство за хумор намека, че е част от една шарена редица управители, и пояснява, че до април е изпълнявал наследен бизнес план, но е направил своите корекции в него при подписването на новия договор с РЗОК-Пазарджик.
– Като управител гоня финансова печалба. Една болница не трябва да трупа дългове и това е въпрос на рентабилност. Изчистват се всички затрудняващи фактори – излишен персонал и други разходи.
Докторът не е склонен да се крие зад половинчати отговори и на въпроса ми дали „Асарел-Медет“ АД помага все още финансово отговаря: „Това е частна структура, Собственикът решава как да действа.“
Не изоставям темата и питам дали търговската цел е водеща.
– Търговска, но не търгашеска. Имам много години стаж зад гърба си и никога не съм позволявал да забравя социалната роля на медицината. В нашата професия
без морал не става!
Болницата бе натоварена с усещане за много социални функции, особено към хората от общината, към панагюрци.
Разговорът ми потегля със силна струя в тази посока. Говорим за подкрепата към хората без осигуровки. Според д-р Христов това не е най-големият проблем в болниците. За месец и половина през МБАЛ са лекувани едва 5 пациенти, за които отникъде не могат да се намерят средства за лечение – нито осигуровки, нито застраховки, нито държавни социални структури. Но дали Спешното отделение не се затруднява от социално неосигурени лица, които търсят подкрепа в безизходицата си.
– Отделението наистина е силно натоварено. Всеки уикенд в него се преглеждат между 100 и 150 човека. Някои са неосигурени, други нямат нужда от спешна помощ … всеки иска грижа и внимание. Никой не ходи на доктор без причина и без доверие. А няма друга професия, в която на човек да му е дадено
да помага на хората.
Оказва се, че настоящият управител е един от първите експерти, обмисляли идеята за тази болница. Той беше известно време зам.-управител на болницата и консултант по изграждането на онкологичния и лъчетерапевтичен комплекс в нея. Бил е висш шеф в НЗОК и още какво ли не. Професионалната му биография е наситена с длъжности и работни места в различни градове. Затова уточнява, че е от Бургас, ама не е само бургазлия.
Какви са трудностите в управлението на болницата, искам да разбера.
– Винаги започвам със 100 % доверие. После то или остава, или спада, или отива под нивото на земята. Човеци сме, преди да сме началници. Не трябва да се забравя, че всеки ще отиде под земята и тогава над него ще има не само два метра пръст, а и небе!
Идеята за възмездието и принципът за добротворството в тези думи едновременно ме вдъхновяват и окуражават да продължавам да питам. Разбирам, че управителят знае за съмненията сред хората за подозрително текучество сред кадрите, за впечатляващи разлики в заплащането. Дори се чудех дали да повдигна тези теми – неприятни са и един началник може да се засегне. Тогава с разговора е свършено, а на хората трябва да им се даде пълна и истинска информация.
Не се изненадвам обаче (вече съм усетила маниера на събеседника си), когато чувам преки и кратки отговори:
– В момента се занимавам с това – щатовете. Има излишен персонал, натрупан при създаването на болницата, особено при окомплектовката на някои отделения. Никоя частна структура не може да търпи такава ситуация. Пък и в медицината не е важна бройката, а качеството на специалистите. Смея да твърдя, че тук работят изключителни специалисти. Колкото до
разликата в заплащането на местни и външни,
както се изразихте, така е. И с това сега се боря. Изпълнявам бизнес план, все пак, а в него числата са безкомпромисни. Вече го казах – важен е не оборотът, а печалбата.
Д-р Михаил Христов не се притеснява да говори за печалба, както и за рентабилност, съкращения, редукция на заплати. Пояснява дори, че е готов да изплаща допълнителни средства при завишен работен ден, например с два часа. Но … вижда отпор, нежелание.
Споделя и друго свое наблюдение – местните лични лекари не желаят да насочват пациентите към „Уни хоспитал“. И е наясно с причината. Наясно съм и аз, а и повечето от хората.
В следващия ни брой очаквайте точни данни относно дейността и функционирането на „Уни хоспитал“, нашата болница. А дотогава и за след това … пожелаваме ви здраве!
Веселина Велчева
Интервю с доц. д-р Симеон Димитров, началник на Клиника по кардиология в МБАЛ „Уни Хоспитал“, за рубриката „Живот и здраве“ на телевизионно студио „Оборище прим“ 72 % е средната използваемост на болничните легла в МБАЛ „Уни хоспитал“
Няма съкращения и финансови затруднения. В помощ е „Асарел-Медет“ АД
Какви са перспективите пред МБАЛ „Уни хоспитал”, която ръководите, доц. Кирилов?
– „МБАЛ- Уни Хоспитал“ е една от най-модерните болници в България. Никой не се съмнява в това. Съвременната болнична дейност изисква бързо взимане на решения, добра координация на звената, системна и коректна диагностика и лечение отговарящо на добрите практики. Целият процес е свързан с перспективата за утвърждаване на доброто име и налагането на практики по европейските стандарти. Имиджът е комплексен. Както на отделния специалист, така и на цялата болница. Всеки ден работим за тези критерий.
Доц. д-р Силви Кирилов д.м.; управител на „МБАЛ – Уни Хоспитал“
Завършва медицина през 1974 година в София. През 1982 г. придобива специалност урология. От 1975 г. – 1976 г. е лекар в окръжна болница Монтана – ОАРИЛ. От 1977 г. – 2002 г. е асистент, старши, главен и главен административен асистент на Катедрата по урология МБАЛ „Александровска“ ЕАД. От 2003 г – 2005 г. е прокурист и изпълнителен директор на МБАЛ „Александровска“ ЕАД. От 2007 г. – 2009 г. е Изпълнителен директор на МБАЛ „Доверие” и ДЗОФ „Европа” АД. 2005 г. – 2006 г. завършва Здравен мениджмънт и придобива научна степен Доктор – Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията. 2009 г. – доцент по урология. От 2011 г. – 2013 г. е изпълнителен директор – агенция по трансплантация.
Как става това?
– С много постоянство и професионализъм. Крайната цел е да се наложат иновативни методики за диагностика и лечение на социално значими заболявания. Не по-малко важно е и развитието на
съвременни диагностични методи.
Техниката днес е в услуга на пациентите. В много случаи прецизната диагностика води до адекватно лечение на много тежки заболявания. Така е в цял свят и тук в „МБАЛ-Уни Хоспитал“. Разполагаме с два линейни ускорителя за лъчелечение. Те са по-висок клас от наличните в турските болници.
Дайте ни малко числови данни. Например каква е пълняемостта на леглата, къде е голямото натоварване, идват ли и външни пациенти и т.н.
– Работата в „МБАЛ-Уни Хоспитал” е интензивна. Използваемостта на леглата е средно 72-75 %. Трябва да дойдете в ранните часове и да видите, колко хора чакат за преглед, идват на консултации, обаждат се всеки ден с различни въпроси до болничното заведение. Става дума за здраве. Натоварени са Гастроентерология, Вътрешно отделение, Онкология, Лъчетерапия, Нуклеарна медицина, Анестезиология, Клиника по Съдовата хирургия. Обща хирургия, Кардиология, Неврология и др. За Ваша информация, близо 63 % пациенти в отделението по Медицинска онкология не са от региона, а в другите отделения, пациентите от цяла България са близо 50 %.
Какъв е екипът специалисти?
– Лекарите в „МБАЛ-Уни Хоспитал“ са към 180 души, 110 от тях са със специалност, 34 са с две специалности, с три специалности са двама лекари, а с четири – един лекар. Хабилитирани са 10 специалисти. Близо 400 са специалистите по здравни грижи, медицински сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори и санитари. Това е добър кадрови потенциал. От понеделник (само за Вашия вестник да кажа) при нас идва нов гастроентеролог от Токуда в София.
Подчертавам пред обществеността
на Панагюрище и на тези, които идват от цяла България, че тук работят достатъчно добри специалисти, дори има такива, които в страната са единици. Например, специалистът по радиационна химия. Да обобщим – разполагаме с достатъчен брой специалисти, владеещи класически и иновативни методи на работа и най-вече работят със съвременни технологии. А това е мечта, все още на много лекари в България.
Очаква ли се откриване или закриване на отделения?
– Всеки се вълнува от този въпрос. Откриването и закриването на болнични структури е в компетентността на Съвета на директорите и санкциите на Министерството на здравеопазването. Това е възможно след задълбочен анализ – заболеваемост, хоспитализация, рентабилност, маркетингово проучване, приходи. Важна е оценката на кадрите, цялостното развитие, оборудването, воденето на финансово икономически анализ. Всичко, което Ви изредих са комплексни константи, които се обединяват и контролират от цялостната нормативна дейност в държавата.
Няма да има закриване на отделения.
Това е и доброто на тази болница, да има клиники и отделения, които си взаимодействат на едно място. Имаме още много идеи за развитие на иновативни дейности.
Каква е ситуацията в Медицинския център след подписването на договор с НЗОК? Сега първичните прегледи безплатни ли са когато е налично направление?
– Да, безплатни са. Медицинският център, след подписване на договора със Здравната каса, приема пациенти, според графика на лекари специалисти. Разширява дейността на прегледите, които са с направления 3, 3а, 4 и 8а. Пациентите се преглеждат като заплащат потребителска такса, според изследват се и получават помощ.
Споменава се за иновативност в обслужването …
– Да започнем първо с психологичната подкрепа. Тя е важна за
цялостната кондиция на пациента и близките.
Имаме психолози в Онкоцентъра, има и психолог в детското отделение. Обръщаме специално внимание, как да поднесем информацията, как да уведомим близките при тежки случаи. Работим в болница и тук за съжаление понякога има лоши прогнози и резултати. Но фокусът е насочен към психологическото равновесие на пациента и близките. Процесът започва от регистратурата и завършва с изписването. Хората разчитат на благата дума, на усмивката, на подадената ръка, на съчувствието. Сложен е механизмът на общуване, понякога дори непредвидим.
Обучени ли са специалистите за работа с „високата” техника?
– Много от специалистите са дошли тук след стриктен подбор. Изискванията непрекъснато растат. Добрият лекар е конкурентноспособен и има възможности да работи навсякъде. Ние подаваме ръка на младите лекари. Те са важни за болницата, защото страната има нужда от специалисти, които да лекуват в бъдеще. Те са всеобщо богатство и задължение на системата да ги квалифицира. А при нас имат отлични възможности за реализация. Не искам да цитирам имената им, за да не пропусна някого. Но тук няма лекар, който да не си върши професионално работата.
Говори се за съкращения „на всякакъв персонал”?! Впрочем, рентабилно ли е като търговското дружество – болница?
– Още е рано да се прави оценка на финансовите резултати на болницата, но като структура няма финансови затруднения,
благодарение на основни акционер на болницата „Асарел-Медет” АД. Те одобряват стратегията и политиката за развитие и подкрепят организационно, кадрово и финансово болницата. болниците в България са регистрирани по търговския закон и тук няма никаква сензация. Това е нормативно изискване.
А относно съкращенията?
– Съкращения в момента няма.
От моето идване досега не съм съкратил нито един лекар. Някой ако реши да си тръгне, никой не може да го спре. Напуснали има, но те са по собствено желание. Има неподновяване на трудови договори, но това са нормални практики в една структура.
Преди малко в редакцията дойде дама, която ме посъветва да попитам дали често ви се налага да транспортирате пациенти към други болници.
– Няма връщане на болни. В „МБАЛ-Уни Хоспитал” няма отделение по Кардиохирургия, отделение Уши, нос и гърло и отделение за очни заболявания. Съответно не се приемат и пациенти. Прави се амбулаторен преглед, но пациенти но не се оставят на лечение. Всички други клиники и отделения работят по Здравна каса.
Не ви ли е много администрацията?
– Нито една частна структура в България не си позволява раздут административен щат. Не прави изключение и „МБАЛ-Уни Хоспитал“.
Д-р Бургуджиев: Професионализмът и съпричастността са абсолютно задължителни, за да може пациентът да получи адекватни медицински грижи
Отделението по анестезиология и интензивно лечение в „Уни Хоспитал“ е в топ три на най-добре структурираните реанимации в България
ВИЗИТКА: Д-р Тодор Бургуджиев започва кариерата си като анестезиолог в МБАЛ „Света Екатерина“-София, където се изгражда като специалист. Участва активно и в научната дейност, като има 26 публикации в научни медицински списания. Достига до главен асистент. Продължава кариерата си като началник на кардиореанимация в клиниката по кардиохирургия към УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив, където изпълнява тази длъжност от 2002 до 2012 година. Има специализации в Холандия.
Участвал е на много световни и европейски конгреси, научни конференции по анестезиология и интензивно лечение, както и научни мероприятия в България.
Като специалист интересите му са основно в интензивното лечение – централна хемодинамика, септични състояния, извънтелесни методи за очистване на кръвта. Запознат е и с цялата гама на начините и методите на интензивно лечение.
От 2016 година д-р Бургуджиев изпълнява длъжността началник на ОАИЛ към МБАЛ „Уни Хоспитал“ в град Панагюрище.
Д-р Бургуджиев, кое е специфичното в работата на завежданото от Вас отделение в „Уни Хоспитал“?
Искам преди всичко да започна с това, че панагюрци имат чудесна болница благодарение на „Асарел-Медет“, които изградиха уникално медицинско съоръжение. „Уни Хоспитал“ разполага с най-модерно оборудване, а в отделните медицински направления са събрани много сериозни специалисти и хората в този край имат всички причини да се гордеят с тази своя социална придобивка. Едно от най-важните звена в структурата на всяка една болница, особено пък на „Уни Хоспитал“, която предлага най-високо ниво на медицински услуги в България, това е отделението по анестезиология и интензивно лечение(ОАИЛ). На територията на болницата то е най-голямото отделение с най-многобройния персонал. Апаратурата, която е на разположение на лекарите в отделението, е последно поколение и с нея се дава възможност за лечение на най-тежките състояния и болести, застрашаващи живота на пациентите. Разполагаме с добре подготвени специалисти, които могат да се справят с всяко едно животозастрашаващо състояние. Трябва да отбележим, че ОАИЛ е по-специфично от другите отделения, защото освен че се грижи за критичните състояния на болните и животозастрашаващи инциденти, обслужва и хирургичните пациенти. Тоест лекарите от отделението осигуряват анестезията за извършване на операции. В нашата болница има 8 хирургични отделения, което значи широка гама от хирургични заболявания и характерните за тях изисквания на анестезията, а след това следоперативно наблюдение и лечение на тези болни. Това предполага високото ниво на подготовка и квалификация на всички лекари, работещи в отделението, за да отговорят на всички изисквания. В отделението се приемат най-тежките болни, за това е и интензивно.
Както вече коментирахте, в ОАИЛ са най-тежките случаи. Какво бихте казали по отношение на смъртността ?
Интересното е, че в нашата болница има много казуистика* като медицински случаи. Тоест това са случаи, за които само сме чели по учебниците, а сега ги виждаме тук. Главната причина е, че самите болни не си обръщат достатъчно внимание на здравето, не са имали и достъп до толкова високо ниво на медицинско обслужване. Те са с множество заболявания, не пият редовно лекарства, не ходят при личните си лекари тогава, когато трябва или често се случва да се самолекуват, което, разбира се, е неефективно и дори вредно. Всички тези случаи попадат при нас. Всички пациенти, които лежат в друго отделение и се влошат, настъпи някакво животозастрашаващо състояние, също биват изпращани в ОАИЛ. За съжаление, въпреки високото ниво на грижите от всички лекари, сестри, санитари и болногледачи, които работят при нас, ние невинаги можем да се справим с всяко тежко състояние. Тъй като, пак подчертавам – това са най-тежките патологии в медицината, естествено е смъртността при нас да бъде по-висока. Мога смело да заявя, че имаме много успехи при пациенти, които са били в много тежко състояние, но благодарение на нашите грижи и умения са се възстановили и са продължили пълноценно живота си.
Какъв е капацитетът и натовареността на отделението?
Отделението е с капацитет от 15 легла. С трето, най-високо, ниво на компетентност. Както вече казах, апаратурата е най-съвременна, работи се по най-новите правила, които са публикувани в световната медицинска литература за интензивното лечение. Специалистите в отделението са общо 17, от които 7 са анестезиолози – има криза в България за такива специалисти. Има колеги, които в момента специализират и се надявам да останат в отделението и след вземането на специалността, има няколко колеги на половин щат, основно работят на друго място, но без тяхното участие при нас щеше да е много по-трудно. Отделението постоянно е с почти пълен капацитет на заетост на леглата. Разбира се, един пациент може да лежи 2-3 дни при нас, жизнените му показатели да бъдат коригирани в степен, когато той няма нужда от интензивни грижи и лечение и да бъде преместен в съответното отделение или да бъде изписан, но друг може да пролежи и месеци. Смея да твърдя, че това е една от най-добрите реанимации в страната. По време на последния конгрес по анестезиология беше изнесен доклад, в който се казва, че ние сме в топ три на най-добре структурираните реанимации в България, което е голямо признание.
Д-р Бургуджиев, при вас идват и онкоболни…
„Уни Хоспитал“ разполага с най-модерния в страната онкологичен център. Броят на пациентите с онкологични заболявания непрекъснато нараства, вследствие на неправилно хранене, заседнал живот, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене. Едно от големите предизвикателства в моята професия като анестезиолог, е справянето с болката, независимо от тяхното конкретно състояние или оплакване. Всеки един човек е един малък свят и краят на земния му път би трябвало да е изпълнен с достойнство. Аз и лекарите от моя екип смятаме, че както професионализмът, така и съпричастността са абсолютно задължителни, за да може пациентът да получи адекватни медицински грижи.
––––––––––––––––––––––––-
*Казуистика – съвкупност от клинични наблюдения върху честотата на една и съща болест у няколко индивида.
В медицината, следователно може да се приеме, че казуистика означава частен случай на една болест или интересен по своята рядкост или своеобразност случай.
pia-news.com