„Уни Хоспитал“ влиза във второто си десетилетие с обновен управленски екип

Промяната в управленската структура на МБАЛ „Уни Хоспитал“ съчетава нов управленски поглед с приемствеността и медицинската експертиза, натрупани през първите десет години от развитието на лечебното заведение. На проведеното на 3 август Общо събрание на „Асарел Панагюрище Здраве“ Иван Р. Тодоров е избран за управител на болницата, а Красимир Младенов ще бъде изпълнителен директор на „Асарел Панагюрище Здраве“, откъдето ще подпомага и финансовото управление на „Уни Хоспитал“. Медицинското ръководство продължават д-р Румяна Вълкова като медицински директор и д-р Цветолюб Митев като заместник медицински директор.

Новата управленска конфигурация стъпва върху ясно разпределените отговорности между стратегическото, финансовото и медицинското управление. Трите перспективи се съчетават в единен ръководен екип, в който новият управленски поглед надгражда натрупания опит и познаването на организацията.

Днес ви срещаме с Иван Р. Тодоров – здравен мениджър с над 16 години управленски опит в болничната помощ, който поема ръководството на МБАЛ „Уни Хоспитал“.

Професионалният му път е свързан с Медицински комплекс „Д-р Щерев“, където последователно заема позиции като маркетинг мениджър, председател на Съвета на директорите на дружеството, изградило болничната сграда, изпълнителен директор на холдинговото дружество и административен директор на специализираната болница.

Опитът му обхваща стратегическо, финансово и организационно планиране, управление на болнични и административни процеси, инвестиционни и строителни проекти, развитие на нови медицински направления, дигитализация, пациентско обслужване, публична репутация и управление на организационната промяна.

Иван Р. Тодоров: „Безопасност преди растеж, уважение преди промяна и ясна отговорност за всяко решение.“

В първото си интервю като управител на „Уни Хоспитал“ Иван Тодоров говори за начина, по който влиза в организацията, принципите, върху които ще стъпва управлението, хората като основа на устойчивото развитие и визията си за следващото десетилетие на болницата.

Г-н Тодоров, какво Ви мотивира да приемете управленската позиция в МБАЛ „Уни Хоспитал“ и какво Ви привлече в лечебното заведение?

Излизам от Медицински комплекс „Д-р Щерев“ с огромно уважение към екипа и благодарност към проф. Атанас Щерев и неговата школа, която ме е формирала като човек и здравен мениджър. След повече от 16 години в една организация не търсех промяна само заради самата промяна. Търсех предизвикателство, в което натрупаният от мен опит да бъде полезен в значително по-широка многопрофилна среда и в което да има реална възможност за следващ етап на развитие. „Уни Хоспитал“ ме привлече със съчетанието от силни медицински екипи, високотехнологична база, широк медицински профил и дългосрочната ангажираност на собствениците към здравеопазването.

За мен е особено впечатляващо, че болница с такъв мащаб и технологичен капацитет е създадена в Панагюрище. Това показва, че високоспециализираната медицина не трябва да бъде запазена само за столицата и най-големите градове. „Уни Хоспитал“ има потенциал да бъде не просто регионална болница, а национален център, към който пациенти от различни части на страната и чужбина се обръщат за комплексна и високотехнологична медицинска помощ. Анализът на реалната дейност също показва национално значими позиции в комплексната онкологична грижа, хирургията, урологията и редица високоспециализирани направления.

 

Кои знания и умения от досегашния Ви професионален опит смятате, че ще бъдат най-полезни в новата Ви роля?

Най-полезна ще бъде способността ми да разглеждам болницата като цялостна система, в която медицинското качество, организацията, хората, финансите, технологиите и преживяването на пациента са взаимно свързани. Имам практически опит в координацията между медицински, административни, финансови, технически и комуникационни звена, както и в управлението на сложни промени, които не могат да бъдат реализирани само с една заповед или нова структура.

Работата ми в репродуктивната медицина ме научи на нещо много важно: зад всеки показател, процедура и финансов резултат стои конкретен човек и семейство, тяхното здраве, надежда и доверие. Същевременно опитът ми в инвестиционни проекти, дигитализация, финансово планиране, развитие на медицински направления и пациентско обслужване ми дава практическа основа да превеждам стратегическите идеи в конкретни процеси, отговорници, срокове и измерими резултати.

 

В първите дни начело на „Уни Хоспитал“ кои са нещата, които за Вас е най-важно да опознаете и разберете – както за организацията, така и за хората в нея?

Първата ми задача е да разбера как болницата функционира в действителност, а не само как е представена в организационната схема. Важно е да опозная хората, които носят медицинската и организационната отговорност, силните екипи, критичните зависимости, начина, по който се вземат решения, и местата, в които пациентският или работният процес се затруднява. Затова с моя колега Красимир Младенов, който поема позицията на изпълнителен директор на „Асарел Панагюрище Здраве“ и ще подпомага финансовото управление на болницата, и с д-р Вълкова и д-р Митев, които продължават медицинското ръководство на болницата, започваме със системни срещи с ръководителите на медицинските отделения и структури и административните звена.  Те се провеждат по единен въпросник, така че да получим съпоставима картина за дейността, капацитета, кадрите, качеството, финансите, пациентския път и възможностите за развитие.

В първите дни за мен е също толкова важно да разбера с какво екипите в „Уни Хоспитал“ се гордеят, какво ги затруднява и кои решения очакват от новото ръководство. Не влизам с предварително изготвен списък с проблеми за решаване или с готови кадрови решения. Влизам с метод за слушане, проверка на фактите и постепенно изграждане на надеждна управленска картина. Приоритетът в началото е приемствеността, непрекъсваемостта на работата и потвърждаването на непосредствените рискове, а не прибързаната реорганизация.

 

Как разбирате ролята на управителя в една съвременна болница и кои принципи ще бъдат водещи за Вас в работата Ви?

Ролята на управителя не е да замества лекаря в медицинската преценка. Неговата отговорност е да създаде условия лекарите, медицинските специалисти и всички останали служители да могат да работят професионално, безопасно и координирано. Това означава ясни отговорности, достатъчен ресурс, надеждна информация, работещи процеси, финансова устойчивост и организационна среда, в която проблемите се виждат навреме и се решават, а не се прикриват.

Водещите ми принципи могат да бъдат обобщени така: данни преди чувства, факти преди оценки, безопасност преди растеж, уважение преди промяна и ясна отговорност за всяко решение. Заедно с Красимир Младенов ще работим като управленски тандем при ясно разграничени роли – управителят носи общата отговорност за стратегията, организацията, хората и изпълнението, финансовият директор води финансовата отчетност, контролите и ресурсната дисциплина, а медицинското ръководство гарантира приемствеността и професионалната логика на медицинската дейност. Успехът е възможен само когато тези три перспективи работят като една система.

 

В началото на работата си поставяте акцент върху приемствеността. Как виждате съчетаването на вече изграденото в „Уни Хоспитал“ с новите идеи и посоки за развитие?

Приемствеността не означава застой. Тя означава уважение към натрупания опит, към професионалната памет на организацията и към хората, които са изграждали болницата през първите десет години. Затова запазването на д-р Румяна Вълкова като медицински директор и на д-р Цветолюб Митев като заместник медицински директор е съзнателно решение. Не създаваме паралелно управление, а единен ръководен екип, в който новият управленски поглед се съчетава с медицинската приемственост и познаването на организацията.

Новите идеи трябва да стъпват върху ясно установен проблем, проверени данни и разговор с хората, които ще ги реализират. Ще надграждаме силните страни на „Уни Хоспитал“ – медицинските екипи, онкологичния център, високотехнологичната диагностика, хирургичния капацитет и натрупаното доверие. Промяна ще предприемаме там, където има доказана необходимост, като за всяка инициатива ще има конкретна цел, отговорник, срок и начин за измерване на резултата.

 

Поемате управлението в годината, в която „Уни Хоспитал“ отбелязва 10 години от създаването си. Ако погледнем към следващите десет години, каква бихте искали да бъде болницата тогава?

След десет години бих искал „Уни Хоспитал“ да бъде сред първите избори на пациентите в България и Балканския регион, когато се нуждаят от комплексна, високотехнологична и добре координирана медицинска помощ. Не непременно най-голямата болница, а една от най-добре организираните, най-надеждните и най-доверените – болница, която доказва качеството си не само с апаратурата и обема на дейността, а с медицинските резултати, безопасността, отношението към пациента и устойчивостта на своите екипи.

Виждам Панагюрище като високотехнологичното медицинско ядро на организацията, медицинския център в София като реална входна точка за консултация, второ мнение, предварителна диагностика и проследяване, а партньорствата с лекари и структури в различни региони – като част от цялостна мрежа за достъп до лечение. Бих искал болницата ни да бъде и предпочитано място за работа, обучение и професионално развитие, с активна научна и образователна дейност и с медицински направления, разпознаваеми като национални центрове на експертиза.

 

Кои според Вас ще бъдат най-важните посоки за развитието на лечебното заведение през следващите години?

Първата посока са хората – привличането, задържането и развитието на лекари, медицински сестри, други медицински специалисти и управленски кадри. Без устойчиви екипи нито една стратегия, технология или нова сграда не може да даде траен резултат. Втората е развитието на водещите медицински направления като цялостни програми – от първата консултация и диагностиката до лечението, проследяването и поддържащата грижа. Особено важно е да бъде защитено и надградено силното онкологично ядро, но паралелно с това да бъдат развивани избрани направления с доказан медицински, пациентски и финансов потенциал. Няма да крия, че имам амбиция да поставя на изцяло ново успешно начало отделението по акушерство и гинекология, направление в което имам натрупан 16-годишен опит.

Другите основни посоки са измеримото качество и безопасност, по-доброто пациентско преживяване, дигитализацията, финансовата прозрачност и устойчивост, по-активното използване на медицинските центрове в София и Панагюрище и изграждането на партньорска регионална мрежа. Развитието не трябва да означава механично добавяне на повече дейности. Всяка нова програма или инвестиция трябва да бъде подкрепена от необходим екип, доказано търсене, наличен капацитет, медицинска логика и реалистична финансова оценка.

 

Здравеопазването се променя бързо – нови технологии, дигитализация, все по-високи очаквания на пациентите и необходимост от устойчиво управление. Къде виждате мястото на „Уни Хоспитал“ в тази среда?

„Уни Хоспитал“ разполага с много добра основа да бъде сред активните участници в тази промяна, а не просто да следва останалите. Болницата има високотехнологична инфраструктура, широк медицински профил и достатъчен мащаб, за да въвежда нови модели на диагностика, лечение и координация. Но технологиите не трябва да бъдат само витрина. Истинската им стойност се проявява, когато съкращават времето до диагноза и лечение, намаляват административната тежест, подпомагат медицинските специалисти и правят пациентския път по-разбираем и сигурен.

Дигитализацията и изкуственият интелект могат да бъдат използвани при записването, комуникацията, навигацията на пациента, анализа на медицински и управленски данни и проследяването на резултатите. Те не могат и не трябва да заменят клиничната преценка, човешкото отношение и отговорността. Мястото на „Уни Хоспитал“ е в съчетаването на високите технологии с персонализирана грижа, надеждни данни, етична употреба на иновациите и финансова дисциплина.

 

Каква работна среда бихте искали да изграждате за лекарите, медицинските специалисти и останалите служители на „Уни Хоспитал“?

Бих искал да изграждаме среда, която е едновременно професионално взискателна и човешки подкрепяща. Среда с ясни правила, справедливо отношение, мотивиращо възнаграждение, предвидими решения и възможност всеки да изрази професионално мнение, включително когато то е различно от мнението на ръководството. В болницата трябва да има психологическа сигурност за своевременно съобщаване на грешки, рискове и проблеми, без страх от автоматично обвинение, но и ясна лична отговорност за прикриване, бездействие или системно неспазване на установените стандарти.

За мен лекарите, медицинските сестри, лаборантите, фармацевтите, санитарите, администраторите, техническите и обслужващите екипи не са отделни светове. Всеки от тях участва в един и същ пациентски път и влияе върху крайния резултат. Затова ще насърчавам взаимното уважение, работата между звената, развитието на средния мениджмънт, продължаващото обучение и признаването на реалния принос на хората.

 

Какво бихте искали колегите в „Уни Хоспитал“ да знаят за Вас още в началото на съвместната Ви работа?

Бих искал да знаят, че идвам да диагностицирам, да работя и да поема отговорност, а не да демонстрирам длъжност. Нямам предварително готови рецепти за организация, която тепърва опознавам, и нямам предварително формирани оценки за хората. Ще бъда достъпен, ще се срещам с екипите на място и ще задавам много въпроси. Уважавам медицинската експертиза и професионалното мнение, но очаквам същата откритост, конкретност и отговорност от всеки ръководител и служител.

Не избягвам трудните решения, но държа те да бъдат вземани след изслушване на засегнатите страни и проверка на фактите. Когато вземем решение, трябва да е ясно защо го правим, кой носи отговорност, в какъв срок трябва да бъде изпълнено и как ще разберем дали е било правилно. Не очаквам доверието на колегите да ми бъде дадено автоматично заради позицията – ще се стремя да го заслужа с последователност, коректност и резултати. Така направих и в предходната ми болница, в която работих цели 16 години.

Над 100 операции с робот-асистирана хирургия в „Уни Хоспитал“

Има технологии, които не просто въвеждаме, а развиваме във времето. Такава е и робот-асистираната хирургия в МБАЛ „Уни Хоспитал“, реализирана с роботизираната система VERSIUS.

Днес, след първите над 100 успешно извършени операции, този подход вече е утвърдена част от хирургичната практика в болницата. Натрупаният опит дава възможност на екипите не само да прилагат технологията, но и да разширяват обхвата ѝ – както при онкологични, така и при неонкологични заболявания.

Робот-асистираната хирургия се използва в интервенции с различна сложност, включително при случаи, изискващи висока прецизност в труднодостъпни анатомични зони. Част от практиката са и мултидисциплинарни комбинирани операции, при които специалисти от различни хирургични направления работят съвместно в рамките на една интервенция – подход, който развива възможностите за лечение и позволява по-комплексно решение за пациента.

Методът се прилага от екипите по хирургия и урология, ръководени от доц. д-р Бойко Атанасов, началник на Клиниката по хирургия и д-р Керим Апти, началник на Клиниката по урология, които затвърждават робот-асистираната хирургия като част от съвременния стандарт за минимално инвазивно лечение в „Уни Хоспитал“.

Всяка роботизирана операция съчетава екипност, професионални решения и опит. Технологията подпомага движенията с висока прецизност и отлична визуализация, но изборът на подход и отговорността за резултата винаги остават в ръцете на лекаря – с мисъл за всеки случай и най-добрия възможен изход от лечението.

За пациента това означава по-малко оперативна травма, по-нисък риск от усложнения, по-кратък болничен престой и по-бързо връщане към обичайния ритъм на живот – резултати, които имат значение не само в деня на операцията, а и след нея.

Ако желаете консултация с нашите хирурзи и информация дали робот-асистираната хирургия е подходяща във вашия случай, можете да запишете час на телефон 0367/88-581.

Проф. д-р Мария Панчовска пое ръководството на Отделението по вътрешни болести в МБАЛ „Уни Хоспитал“

Утвърден специалист по вътрешни болести и ревматология с дългогодишен опит, проф. Панчовска се присъединява към екипа на лечебното заведение, като ще приема пациенти и в Медицински център – Панагюрище.

Завършва Медицински университет – Пловдив през 1986 г., а през 1988 г., след спечелен конкурс, започва работа като асистент и лекар ординатор в Университетската болница – ВМИ, гр. Пловдив. Придобива специалност по вътрешни болести през 1991 г. и по ревматология през 1994 г., като преминава последователно през всички академични степени до доцент през 2004 г. и професор от2013 г.

Присъединяването ѝ към „Уни Хоспитал“ има и личен смисъл – с корени от региона на Панагюрище, това е място, с което остава трайно свързана.

Професионалният ѝ опит е свързан с едни от водещите лечебни заведения в страната – Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив и Клиниката по ревматология към емблематична база на „Урвич“ 13 в София. В периода 2007–2011 г. ръководи Терапевтичната клиника към ВМА – ББАЛ Пловдив, където надгражда и управленския си опит. Магистър е по здравен мениджмънт.

Научните ѝ интереси са насочени към автоимунните, възпалителни, ставни и дегенеративни  заболявания. Защитава дисертационен труд на тема „Клинични, генетични и имунологични проучвания при синдром на Сьогрен“ и създава единствения в страната диспансер за пациенти с това заболяване – принос с дългосрочно значение за ревматично болните в България.

Проф. Панчовска е автор и съавтор на повече от 170 научни публикации в български и международни списания, учебници и монографии. Участва в научни форуми у нас и в чужбина. Член е на редакционната колегия на списание „Ревматология“, а от 2004 г. е член на  държавни изпитни комисии за придобиване на специалност по вътрешни болести (вкл.  председател), по ревматология и по обща медицина. Заместник-председател е на Съюза на учените в България – клон Пловдив. Професионалният ѝ принос е признат и с включването ѝ в световния биографичен справочник „Marquis Who’s Who in the World“.

Прегледи ще се извършват в съботните дни от 09. 05. 2026г. , в часовете от 9:00 до 12:00 часа, като записването за тях се осъществява чрез платформата Superdoc.

От понеделник до петък пациентите могат да запазват часове за консултация с проф. Панчовска всеки ден без вторник, в интервала от 12:00 до 13:30 часа, след предварително записване на телефон 0357/88-581 през централна регистратура на болницата.

Към момента прегледите се извършват на платен прием, както и по всички фондове, с които лечебното заведение работи. В ход е процедура за включване  на консултации по линия на Здравна каса.

 

В следващите редове Ви срещаме с проф. Панчовска в кратък разговор за медицината, избора и професионалните ѝ приоритети:

 

Какво означава за Вас да се присъедините към екипа на „Уни Хоспитал“, при положение че имате и лична връзка с Панагюрище?

Това, че съм част от екипа на болница Уни Хоспитал е отговорност и лично удовлетворение. Родена съм в Панагюрище и ще се радвам да бъда полезна за съгражданите си, както и за всички пациенти на болницата.

 

Как виждате ролята на Отделението по вътрешни болести в структурата на една съвременна болница?

Вътрешните болести са необятна специалност. Работата в отделение по Вътрешни болести изисква подготовка достатъчно голяма и опит, които се надграждат със специфичност при всеки пациент.

 

Какво бихте искали да надградите като организация и подход в работата на отделението?

Моите спомени като стажант–лекар и млад лекар по разпределение в Панагюрската болница и Вътрешно отделение, са свързани с личния пример и отдаденост на целия екип със завеждащите д-р Вакарелов и д-р Атанасов. Д-р Борислав Атанасов е мой учител и вдъхновител да се занимавам с вътрешна медицина.

 

Вътрешните болести често са в основата на диагностичния процес. Как се изгражда точната клинична преценка днес?

Точната клинична преценка никога не е била едномоментно впечатление и решение. Дори, когато са изпълнени диагностичните критериипри даден болен, винаги има тайно противоборство с афоризма, че „болестите книги не четат“. И не рядко е точно така.

 

Как се промениха пациентите и заболяванията през последните години във Вашата практика?

Как се промениха? Пациентите са свръхинформирани от интернет, понякога от недостатъчно верни източници или от групи за споделяне. А заболяванията, съобразно новите степени на познание, вече дават възможност за диагноза и лечение на генетично и молекулярно ниво.

 

Автоимунните заболявания често се диагностицират трудно. Какво е важно пациентите да знаят?

Голяма част от ревматичните болести са свързани с имунни и автоимунни процеси. Например старата представа, че артрозната болест е възрастово износване на ставите, вече е ревизирана. В съвременната ревматология има много имунология. Пациентите не бива да се самодиагностицират и самолекуват.

 

Какво според Вас не трябва да се губи в медицината, независимо от развитието на технологиите?

Независимо от развитието на технологиите, не бива да се губи връзката между лекар и пациент, трябва да се достига доверие между тях.

Клиничните пътеки изискват алгоритъм, за да бъдат изпълнени. Но доверието лекар-пациент трябва да съществува. Дори епикризите си имат душа.

Точността, от която започва лечението

Там, където започва всяка диагноза

От 20 до 26 април отбелязваме Седмицата на лабораторната медицина – време, в което насочваме вниманието към една от най-важните, но често оставащи в сянка части от съвременното здравеопазване.

Знаете ли, че над 70% от медицинските решения се основават на лабораторни резултати?
Зад всяка стойност стои процес, в който няма място за компромис – от приемането на пробата до финалния анализ.

Лабораторната диагностика е първата крачка към правилното лечение. Тя съчетава съвременна апаратура, широк спектър от изследвания и експертната преценка на специалистите, които носят отговорност за всеки резултат.

В Клиничната лаборатория на МБАЛ „Уни Хоспитал“ този процес е част от ежедневната работа на екип, който осигурява бърза и надеждна диагностика в подкрепа на всички клинични звена в болницата.

Какво стои зад един лабораторен резултат?
Как се гарантира неговата точност?
И защо именно тук започва пътят към правилната диагноза?

В Седмицата на лабораторната медицина ще ви срещнем с част от специалистите от Клиничната лаборатория – хората, за които прецизността е ежедневна отговорност.

Започваме с д-р Васил Василев, началник на лабораторията.

 

Каква е ролята на лабораторната медицина в съвременното лечение?

Лабораторната медицина е в основата на съвременното лечение, защото дава информацията, върху която се вземат най-важните решения за пациента. Над 70% от диагностичните и терапевтичните решения се базират на лабораторни резултати.

Тя подпомага не само поставянето на диагнозата, но и проследяването на състоянието, както и оценката на ефекта от лечението. Днес лабораторната медицина е тясно свързана с клиничната практика и все по-често е част от персонализирания подход към пациента.

 

С какво разполага лабораторията в „Уни Хоспитал“ и как това помага на лекарите?

Клиничната лаборатория на МБАЛ „Уни Хоспитал“ разполага със съвременна апаратура от висок клас, която позволява извършването на широк спектър от изследвания – от биохимични и имунологични до хематологични и коагулационни анализи.

Работата с няколко хематологични анализатора дава възможност за допълнителен контрол и потвърждение на резултатите, а най-новият от тях използва технологии, базирани на изкуствен интелект, което допринася за още по-висока прецизност.

Лабораторията разполага и със съвременни коагулометри, които осигуряват бързина и точност при изследванията, както и с апаратура за диагностика на състояния като таласемия.

Непрекъснато се въвеждат нови показатели и изследвания, което разширява възможностите на лабораторията и подпомага лекарите в поставянето на навременна и точна диагноза.

Всичко това позволява резултатите да бъдат не само бързи, но и надеждна основа за вземане на клинични решения.

 

Как се гарантира, че резултатите са точни и надеждни?

Точността на лабораторните резултати е от ключово значение, защото от нея зависят диагнозата и последващото лечение. Затова контролът обхваща целия процес – от вземането на пробата до предоставянето на резултата.

Още в началото, при подготовката на пациента и вземането на пробата, се следват ясни правила, тъй като именно този етап е най-чувствителен към неточности. Следва самият анализ, който се извършва със съвременна апаратура и подлежи на постоянен вътрешен и външен контрол.

В заключителния етап резултатите се проверяват и валидират от специалист, преди да бъдат предоставени. Всичко това е част от система, в която всяка стъпка има значение и се контролира внимателно.

В основата на този процес стои екипът – добре обучени специалисти, които работят с висока отговорност и внимание към всеки детайл.

 

Какво стои зад един лабораторен резултат, което пациентите не виждат?

Пациентите виждат крайния резултат като стойност, но зад него стои сложен и добре организиран процес.

Всяка проба преминава през няколко етапа – приемане, обработка, анализ и контрол, като във всеки от тях се прилагат ясни правила и стандарти. Работата е екипна и изисква прецизност, защото дори малка неточност може да повлияе на крайния резултат.

Зад всяко изследване стоят както технологиите, така и експертната преценка на специалистите, които носят отговорност за това информацията да бъде точна и надеждна.

 

Кое е най-важното, което хората трябва да знаят за лабораторните изследвания?

Най-важното е, че лабораторният резултат не е просто цифра, а част от цялостната картина на здравето на пациента.

За да бъде точен и полезен, е важно да се спазват препоръките преди изследването – като подготовка, прием на храна или медикаменти, тъй като това може да повлияе на резултатите.

Също така резултатите трябва да се разглеждат в контекста на състоянието на пациента и да се интерпретират от лекар. Само така лабораторната информация може да бъде използвана правилно и да подпомогне вземането на най-доброто решение за лечението.

Доц. д-р Добри Хазърбасанов поема ръководството на Клиниката по кардиология в МБАЛ „Уни Хоспитал“

МБАЛ „Уни Хоспитал“ посреща доц. д-р Добри Хазърбасанов като ръководител на Клиниката по кардиология – специалист с дългогодишен опит, изграден в едни от най-активните и високотехнологични кардиологични структури в България и чужбина.

Доц. Хазърбасанов завършва медицина в Медицински университет – София през 1987 г., придобива специалност по вътрешни болести през 1993 г. и по кардиология през 1996 г. Професионалният му път започва в Националния център за сърдечно-съдови заболявания в София. В периода 2002–2006 г. развива международния си опит във Ванкувър, Канада, където работи в програми за сърдечна недостатъчност и сърдечна трансплантация, както и в областта на следоперативната грижа в сърдечната хирургия.

През 2009 г. работи в Клиниката по кардиология на Университетската болница CHUV – Лозана, Швейцария, в екипа на проф. Ерик Еекхаут, в областта на структурните кардиологични интервенции. Паралелно преминава и през специализации във водещи кардиологични центрове в Германия, Франция и САЩ.

След завръщането си в България заема ръководни позиции в Университетска болница „Св. Анна“, УМБАЛ „Софиямед“, Университетска болница „Лозенец“, както и в МБАЛ „Сърце и Мозък“ – Бургас, където работи в среда с висок обем и сложност на кардиологичната дейност, като утвърден експерт в структурните сърдечни интервенции – катетърна имплантация на аорта клапа (TAVI).

В последните години доц. Хазърбасанов провежда консултации и активно работи като проктор при TAVI процедури в редица държави, като Румъния, Гърция, Кипър, Северна Македония Обединеното кралство, Ливан,  Кувейт и Иран.  Научната му дейност включва и участия в редица международни клинични проучвания.

Любопитен момент от професионалния му път е участието му като лекар в Българската антарктическа експедиция – опит, който изисква високо ниво на професионализъм и работа в екстремни условия.

Сред ключовите направления в работата му е развитието на ендоваскуларното лечение на остри мозъчни инсулти. Още през 2015 г. той въвежда тези методи в практиката си, а през 2024–2025г. участва в създаването и развитието на специализиран STROKE център в Бургас.

В „Уни Хоспитал“ доц. Хазърбасанов ще работи за развитие на съвременната кардиологична дейност с акцент върху високоспециализираните интервенции, увеличаване обема на процедурите, както и изграждане на ефективна колаборация между Кардиологията, Клиниката по неврология и неврохирургията при лечението на пациенти с остри съдови състояния.

Неговото присъединяване към екипа е естествена стъпка в развитието на болницата като място, в което високата технология и клиничната прецизност се срещат с отговорно и последователно отношение към пациента.

 

ИНТЕРВЮ

 

Какво Ви мотивира да поемете ръководството на Кардиологията в МБАЛ „Уни Хоспитал“ именно на този етап от професионалния Ви път?

Решението ми да се присъединя към МБАЛ „Уни Хоспитал“ е свързано с впечатлението, което съм изградил за болницата от проф. д-р Лъчезар Цоцорков, когото познавах от Антарктическия клуб, където сме били част от една общност. Там се запознах с неговата идея и визия за превръщането на старата болница в модерно многопрофилно лечебно заведение, в което се прави съвременна и висококачествена медицина. Това, което ме впечатли, е последователността, с която тази визия се реализира, като това ме мотивира да се присъединя към екипа и да работя за развитието на Кардиологията в тази посока.

Каква е Вашата визия за развитието на кардиологичната дейност в болницата?

Основната посока е увеличаване на обема и сложността на извършваните процедури. Ще работим за развитие на съвременни методи, включително физиологичната кардиостимулация, както и разширяване на интервенционалната дейност. Важен акцент е и изграждането на добра колаборация между Кардиологията и Неврологията при лечението на остри мозъчни инсулти чрез ендоваскуларни процедури.

Кои направления бихте искали да бъдат засилени или развити в краткосрочен план?

Сред основните приоритети е развитието именно на ендоваскуларното лечение при остри исхемични инсулти. Планира се създаването на STROKE център към Клиниката по неврология, в тясна координация с кардиологията, с възможност за извършване на тромбектомии при подходящите пациенти.

Как виждате ролята на инвазивната кардиология в структурата на болницата?

Кардиологията е ключово звено във всяка болница. Не става дума само за инвазивната кардиология, а за цялостната грижа – от диагностиката до лечението и проследяването на пациентите. Това е направление, което трябва да бъде стабилно развито и утвърдено.

Как се изгражда работещ кардиологичен екип според Вас?

С екипна работа, мотивация и желание за развитие. Важно е всеки да има възможност да се учи и да надгражда уменията си, защото само така се създава устойчив и добре функциониращ екип.

Какво очаквате от колегите си и какво могат да очакват те от Вас като ръководител?

Очаквам ангажираност и желание за развитие. От своя страна ще дам максимална подкрепа за повишаване на квалификацията. В екипа има млади лекари, които специализират в момента, и за болницата, както и за мен, е важно те да се развият като добри специалисти и интервенционалисти.

Какво според Вас прави една кардиологична грижа наистина добра – от гледна точка на пациента?

Освен професионализма, много важно е отношението. Емпатията и желанието да помогнеш са неща, които пациентите усещат веднага – когато към медицинските знания се добави внимание към човека, резултатът е съвсем различен.

Кога хората най-често закъсняват да потърсят помощ и какво бихте им казали?

Най-често тогава, когато подценяват симптомите или ги приемат за нещо временно. Проблемът е, че сърдечно-съдовите заболявания често протичат „тихо“ и се проявяват късно. Затова превенцията и редовните профилактични прегледи са изключително важни. Навременният контакт с лекар може да предотврати сериозни усложнения и да спаси живот.

Вие имате опит както в България, така и в чужбина – какво от този опит ще приложите тук?

Всичко от този опит е приложимо. Основният фокус ще бъде върху въвеждането и развитието на съвременни ендоваскуларни методи, включително тромбектомии при остър исхемичен инсулт, както и изграждането на работещ STROKE център.

Какво бихте искали пациентите да свързват с Кардиологията в „Уни Хоспитал“?

Професионализъм, точна диагностика и навременна помощ. Сигурността идва от знанията и опита, но доверието се изгражда чрез внимание, последователност и човешко отношение.

Д-р Мариана Вълкова: Ранната диагностика е ключът към контрола на бъбречните заболявания

По повод Световния ден на бъбречните заболявания, който тази година отбелязваме на 12 март, разговаряме с д-р Мариана Вълкова, завеждаща Отделението по вътрешни болести на МБАЛ „Уни Хоспитал“. Темата за бъбречното здраве все по-често е във фокуса на съвременната медицина, тъй като голяма част от тези заболявания се развиват постепенно и дълго време могат да останат незабелязани. В разговора поставяме акцент върху профилактиката, рисковите фактори и значението на ранната диагностика.

Д-р Вълкова, Световният ден на бъбречните заболявания всяка година поставя акцент върху ранната диагностика. Защо тази тема е толкова важна?

В практиката си виждаме, че много бъбречни заболявания се развиват постепенно и в началото не дават ясни симптоми. Именно затова пациентите понякога достигат до специалист по-късно. Подобни инициативи напомнят колко важна е профилактиката и че едни сравнително лесни изследвания могат да покажат проблем още в ранен етап.

Кои са основните заболявания или състояния, които най-често водят до увреждане на бъбречната функция?

Най-често бъбречното увреждане се развива като усложнение на други хронични заболявания. Захарният диабет и артериалната хипертония са сред водещите причини, но не бива да подценяваме и бъбречно-каменната болест, хроничните инфекции на пикочните пътища, както и наследствената предразположеност. При тези пациенти е особено важно редовното проследяване.

Често се казва, че бъбречните заболявания протичат „тихо“. Какво означава това в ежедневната лекарска практика?

В началните етапи пациентите обикновено нямат ясно изразени оплаквания. Понякога първият сигнал са промени в лабораторните показатели или отклонения в изследването на урината. Именно затова профилактичните изследвания – дори при хора без симптоми – имат толкова голямо значение.

Кои изследвания дават най-точна първоначална представа за състоянието на бъбреците?

Оценката на бъбречната функция започва с няколко основни лабораторни показателя. Изследването на урината може да покаже наличие на белтък или други промени, а от кръвните показатели най-важни са уреята и креатининът. Това са сравнително достъпни изследвания, които дават много ценна информация.

По повод Световния ден на бъбречните заболявания „Уни Хоспитал“ организира безплатни профилактични прегледи. Какво очаквате от тази инициатива?

Подобни инициативи дават възможност на хората да се консултират със специалист и да получат насока за своето здравословно състояние. Очакваме да се включат пациенти, които имат рискови фактори или оплаквания, но досега не са търсили специализирана помощ. Понякога една профилактична консултация може да бъде първата стъпка към навременно откриване на заболяването.

Към кои пациенти е насочена инициативата тази година?

Прегледите са насочени към хора с оплаквания от пикочо-отделителната система, пациенти с нефролитиаза, както и към такива с фамилна обремененост за бъбречни заболявания. Особено важно е проследяването и при пациенти със захарен диабет или сърдечно-съдови заболявания, тъй като при тях рискът от бъбречно увреждане е по-висок.

Все по-често се говори за връзката между сърдечно-съдовите заболявания, диабета и бъбречната функция. Как пациентите могат да разберат тази взаимовръзка?

В медицината често казваме, че органите в организма работят като система. Когато има дългогодишен диабет или високо кръвно налягане, това постепенно се отразява и върху бъбреците. Затова пациентите с тези заболявания трябва редовно да проследяват бъбречната си функция. Понякога едно изследване на кръв или урина може да даде важен сигнал много преди човек да има оплаквания.

Доколко начинът на живот влияе върху здравето на бъбреците?

Начинът на живот има много голямо значение. Балансираното хранене, достатъчният прием на течности, поддържането на нормално тегло и контролът на кръвното налягане са фактори, които реално могат да помогнат за предпазване на бъбреците. Често казвам на пациентите, че грижата за бъбреците не започва в лекарския кабинет, а в ежедневните навици.

Когато бъбречното заболяване достигне по-напреднал стадий, лечението понякога изисква диализна терапия. Каква е ролята на специализираните центрове в този процес?

Когато бъбречната функция е значително увредена, пациентите се нуждаят от специализирано лечение и проследяване. В МБАЛ „Уни Хоспитал“ функционира диализен център, където се провежда лечение на пациенти с напреднало хронично бъбречно заболяване и се осигурява проследяване на хора в преддиализен стадий. Това е важна част от комплексната грижа за тези пациенти.

Като лекар, който ежедневно работи с пациенти – какво Ви прави най-голямо впечатление в отношението на хората към профилактиката?

Често хората осъзнават колко важни са профилактичните прегледи едва когато вече има проблем. А всъщност профилактиката е най-простият и ефективен начин да се предпазим. Едно изследване или един преглед може да открие заболяване в ранен етап и това променя изцяло възможностите за лечение.

Какво послание бихте отправили към хората по повод Световния ден на бъбречните заболявания?

Бих насърчила хората да отделят внимание на профилактичните изследвания. Бъбречните заболявания често се развиват без симптоми, но когато бъдат установени навреме, възможностите за контрол и лечение са много по-добри.

Когато говорим за теглото – нека говорим за здраве, а не за вина

В обществото темата за затлъстяването често е обвита в крайности – от строги режими и обещания за „бързи резултати“ до усещане за личен провал. А истината е по-дълбока и по-човешка.

По повод 4 март – Световния ден за борба със затлъстяването, разговаряме с д-р Ива Левкова – клиничен диетолог в МБАЛ „Уни Хоспитал“ – Панагюрище, за най-разпространените митове и реалностите, които стоят зад тях.

Днес, 4 март, тя провежда и еднодневна безплатна кампания с консултации в МЦ „Уни Хоспитал“ – София.  

 

Д-р Левкова, един от най-разпространените митове е, че затлъстяването е просто липса на воля. Така ли е?

Това е широко разпространено, но неточно схващане. Затлъстяването е хронично заболяване, и е сложен процес, който включва генетични фактори, хормони, метаболизъм и социална среда, а не само лична дисциплина. Когато има физиологични предразположености към натрупване на мазнини, процесът на отслабване не е толкова прост и лесен.

Често се казва, че „всички калории са еднакви“. Вярно ли е това?

Много хора мислят, че ако ядат 500 калории от сладкиши или 500 калории от салата, ефектът върху тялото ще е същият.

Калориите имат значение, но също толкова важно е какви храни ги осигуряват. Белтъчините, въглехидратите и мазнините се обработват по различен начин от организма и влияят различно върху апетита, нивата на енергия и метаболизма. Затова качеството на храната е толкова важно, колкото и количеството.

 

Опасно ли е бързото отслабване?

Екстремните режими могат да бъдат рискови, особено за хора с някакви заболявания.  За това препоръчвам контролирано  намаляване на теглото под наблюдение на специалист. В началото често се губят вода и гликоген, което обяснява по-бързия спад в килограмите. За това е важно процесът да бъде структуриран и проследяван.

 

Мазнините в храната водят ли директно до напълняване?

Не. Важно е да се прави разлика между различните видове мазнини. Част от тях – като мононенаситените и полиненаситените – имат благоприятен ефект върху организма и могат да подпомогнат контрола на теглото. Проблемът не е в самото наличие на мазнини, а в общия хранителен баланс и вида на мазнините.

Кардио упражненията ли са най-добрият начин за отслабване?

Кардиото е важно за сърдечно-съдовото здраве, но силовите тренировки също имат съществена роля. Те подпомагат изграждането на мускулна маса, което ускорява метаболизма и подпомага дългосрочното поддържане на теглото.

 

Диетите с ниско съдържание на въглехидрати водят ли до трайно отслабване?

Нискокалоричните режими, включително тези с ограничени въглехидрати, могат да доведат до краткосрочна загуба на тегло. Това обаче не е гаранция за дългосрочен резултат. При възстановяване на въглехидратите често се наблюдава връщане на килограмите. Ключът е в баланса и устойчивостта.

 

 Може ли човек да отслабне само с диета или само с упражнения?

Най-добри резултати се постигат при комбиниран подход. Диетата осигурява контрол върху калорийния прием, а физическата активност подпомага метаболизма и поддържането на мускулната маса. И двата елемента са важни за дългосрочния успех.

 

Ако човек е с нормално тегло, означава ли това, че няма риск?

Не винаги. Съществува т.нар. метаболитна нездравина при нормално тегло – възможно е външно човек да изглежда в норма, но да има повишен процент телесни мазнини, което увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания. Здравословните навици са важни за всички.

 

Могат ли  плодовете да доведат до напълняване?

Те са полезни и важна част от храненето, но съдържат калории и естествени захари. Ако се консумират в прекомерни количества, без баланс, без съобразяване с часовите зони и с останалите хранителни групи, също водят до повишаване на теглото.

 

Нужно ли е отслабването да бъде екстремно, за да има резултат?

Екстремните диети често дават краткосрочни резултати и могат да нарушат метаболизма или да доведат до недостиг на важни хранителни вещества. Подходът с умерено намаляване на калориите и изграждане на устойчиви здравословни навици е по-добрият начин за дългосрочен успех.

Ако трябва да обобщите с едно послание?

Крайностите рядко водят до траен резултат. Работещият модел е умерен, балансиран и индивидуално съобразен подход, който поставя здравето преди бързия ефект.

 

Защото грижата за теглото не е битка със себе си, а път към по-добро здраве. А всяка промяна започва с разбиране, професионална подкрепа и доверие.

Между операционната и бъдещето на младите лекари

„Да бъдеш хирург означава да носиш професията си от сутрин до вечер“

С над 20 години професионален опит, доц. д-р Бойко Атанасов е хирург, за когото развитието на съвременните хирургични подходи върви ръка за ръка с отговорността към пациента и към следващото поколение лекари. Завършва Медицински университет – София през 2001 г., а през 2008 г. придобива специалност „Обща хирургия“. През 2017 г. защитава докторска дисертация, посветена на съвременните подходи в хирургичното лечение, а от 2024 г. е ръководител на Клиниката по хирургия в МБАЛ „Уни Хоспитал“.

В практиката си доц. д-р Атанасов съчетава активната клинична работа с преподавателска и менторска дейност, като участва в обучението на студенти и млади лекари. През 2025 г. получава отличието „Лекар на годината“ на МБАЛ „Уни Хоспитал“ – признание за професионализма му, за доверието на колегите и за последователния път към хирургия, в която технологиите, екипната работа и човешкото отношение са равностойни.

Разговорът с него е за хирургията днес – между опита и приемствеността, между високите технологии и човешкото присъствие, между операционната и бъдещето на младите лекари.

 

Какво означава за Вас отличието „Лекар на годината“ на МБАЛ „Уни Хоспитал“?

Приемам това отличие не като лична награда, а като признание за труда на целия екип. В хирургията нищо не се случва самостоятелно – зад всеки резултат стоят много хора, доверие и дълъг път на съвместна работа. За мен това признание е знак, че посоката, в която вървим заедно, е правилна и че усилията ни имат реален смисъл за пациентите.

 

Промени ли по някакъв начин това признание начина, по който гледате на работата си днес?

По-скоро не го промени, а го затвърди. Донесе още по-ясно осъзнаване за отговорността – към пациентите, към колегите и към младите лекари. Когато получиш такова признание, то не е повод да се отпуснеш, а допълнителен стимул да бъдеш още по-взискателен към себе си и към работата, която вършиш всеки ден.

 

В последно време отчетливо се засилва делът на миниинвазивните операции. Какво промени това в работата на хирургичното звено?

Миниинвазивната хирургия безспорно повиши качеството на нашата работа. Крайните лечебни резултати са по-добри, възстановяването на пациентите е по-бързо и по-леко, а това има значение не само медицински, но и чисто човешки – за начина, по който пациентът преминава през лечението си. За екипа това носи удовлетворение и увереност, че прилагаме съвременни и щадящи подходи.

 

Често се говори за прецизност и по-бързо възстановяване при лапароскопската хирургия. Но какво не се вижда отстрани – кое е най-голямото ѝ предизвикателство за екипа?

Най-голямото предизвикателство остава обучението – не само на млади лекари и специализанти, но и на операционните сестри. Лапароскопската хирургия изисква различен ритъм на работа, отличен синхрон и постоянна концентрация. Това не се постига бързо – нужно е време, търпение и последователност, за да се изгради стабилен екип. За мен личен и много важен момент в този път беше, че имах възможността в „Уни Хоспитал“ да попадна в среда с изключително опитни хирурзи и утвърдени професионалисти като д-р Николов, д-р Марков и д-р Мечкаров.

 

Има ли случаи, при които лапароскопията Ви дава възможност да вземете решение, което преди години бихте отложили или избегнали?

Рзбира се, натрупаният опит ни позволява днес да извършваме миниинвазивни интервенции, които в миналото биха били немислими. Това означава по-щадящ подход, по-малка травма и по-голямо спокойствие както за пациента, така и за екипа.

 

Въпреки възможностите на високата технология, случва ли се да избирате класически хирургичен подход – и какво определя това решение?

Да, и това е напълно естествено. Най-важният принцип остава да не вредим. Благодарение на опита можем бързо да преценим до каква степен е разумно да приложим миниинвазивен подход и кога е по-безопасно да преминем към конвенционална хирургия. Технологията е инструмент, но пациентът винаги е в центъра на решението.

 

Как се изгражда доверие в екип, работещ със съвременни хирургични технологии?

С ясна комуникация, добре разпределени роли и взаимно уважение. Доверието не се създава с една операция – то се гради всеки ден, чрез постоянство, споделена отговорност и усещането, че всички работим в една посока.

 

Каква роля има болница като „Уни Хоспитал“ в това високата технология реално да работи в полза на пациента?

Инвестициите в нова лапароскопска и роботизирана апаратура са ясен поглед към бъдещето. Те показват визията на собствениците на болницата и подкрепата им за развитието на специалистите. Без такава среда и без доверие към екипите, високите технологии не биха имали реална стойност.

 

За първи път „Уни Хоспитал“ се включва в проект за практическо обучение на студенти по медицина, реализиран в партньорство с Министерството на образованието и науката, в който Вие сте първият ментор на шестима практиканти. Какво означава това за Вас?

Като преподавател имам възможност да работя със студентите теоретично, но този проект ми дава нещо много по-ценно – възможност да бъдем заедно в реална работна среда. Именно там се изгражда отношението към пациента, към екипа и към самата професия. Това е моментът, в който младите хора започват истински да осъзнават какво означава да си лекар.

 

Вече имате опит като ментор. Как този опит Ви помага днес?

Работата ми със студенти още в ранните курсове ми позволява да ги опозная добре. А когато имаш възможност да работиш с тях и в операционната, виждаш онези малки, но важни грешки, които, ако бъдат коригирани навреме, могат да спестят много трудности по-късно. За мен една от най-големите награди като ментор е, когато успея да върна млад лекар към корените му. Имам специализант – Петър Михлюзов, родом от Панагюрище, който беше мой студент, премина през учебни практики в Пловдив, а съвсем наскоро избра да продължи работа в „Уни Хоспитал“. Да видиш как един млад човек намира пътя си обратно – близо до семейството си и с възможност да се развива професионално – е истинско признание за всеки ментор.

 

 

 

 

Какво бихте искали тези шестима практиканти да отнесат със себе си след края на практиката?

Най-вече отношение – към пациента и към професията. Индивидуален подход, уважение към човека срещу себе си и начин на мислене, който е интердисциплинарен и екипен. За мен е важно те да разберат, че добрият лекар не работи сам, а е част от екип, в който всеки има своята роля и отговорност.

 

Какво липсва най-често на младите лекари в началото?

В началото най-често липсва увереност, което е естествено, защото реалната болнична среда носи много по-голяма отговорност от тази в аудиторията. Но когато усетят, че имат подкрепата ми и че някой стои зад тях във всеки момент, те започват бързо да израстват и постепенно да поемат отговорност. Именно тогава се изгражда истинската връзка между теорията и практиката – онази връзка, която прави знанието живо и приложимо.

 

Виждате ли в подобни проекти реален шанс част от тези млади хора един ден да се върнат като лекари в „Уни Хоспитал“?

Категорично да. От практиката ми до момента мога да кажа, че това е една от най-благоприятните среди за развитие на млади специалисти. Тук има не само модерна апаратура и възможности за професионално израстване, но и ясно усещане за посока. Дългосрочната визия на собствениците на „Уни Хоспитал“ не е насочена само към развитието на хирургията, а към цялостното изграждане на болницата като място, в което младите лекари могат да планират бъдещето си и да се чувстват сигурни в избора си. Всичко това стъпва върху визията и делото на проф. Лъчезар Цоцорков, чиято идея и философия стоят в основата на създаването на болницата като място за развитие, знание и грижа за човека. Днес тази визия продължава последователно чрез ангажираността и дългосрочния поглед на сина му Димитър Цоцорков, което дава устойчивост и смисъл на инвестициите – както в технологии, така и в хора.

 

Как си представяте Клиниката по хирургия след пет години – като технологии, но и като хора?

Виждам я като клиника с добре подготвени, взаимно заменяеми екипи, които извършват хирургични операции на най-високо ниво. Сигурен съм, че технологичното развитие ще продължи – с пълно въвеждане на роботизираната хирургия и постепенно използване на изкуствения интелект като помощен инструмент в клиничната практика. Но най-важното ще останат хората – млади, мотивирани и добре обучени специалисти, които работят в екип и споделят общи ценности.

 

Какво е добрият хирург днес – в едно изречение?

Баланс между умения, технология и човечност, но и пълна отдаденост – защото хирургът не „изключва“ отговорността си и мисли за пациентите и решенията си и след края на работния ден.

Какво бихте искали пациентите да усещат, когато чуят името на Клиниката по хирургия в „Уни Хоспитал“?

Сигурност и спокойствие, че са на правилното място. Усещане за професионализъм, за внимание и лечение на най-високо ниво, съизмеримо със световните стандарти, но запазило и човешкото отношение.