Д-р Йорданка Йорданова от „Уни Хоспитал“ е сред отличените млади лекари от Българския лекарски съюз в Пазарджик

Д-р Йорданка Йорданова, специализант по хирургия в МБАЛ „Уни Хоспитал“, е сред шестимата млади лекари от Пазарджишка област, избрани в категорията „Ти си нашето бъдеще 2026“. Решението е на Управителния съвет на Регионалната колегия на Българския лекарски съюз в Пазарджик след разглеждане на номинациите за традиционните отличия „Лекар на годината 2026“.

За д-р Йорданова признанието е повод не толкова за равносметка, колкото за поглед напред. Тя го приема като мотивация да продължава да се развива и като признание за пътя, който извървява заедно със своите ментори, колеги и пациенти.

Как се избира хирургията, кога един млад лекар разбира, че е намерил своето място, как се изгражда увереността и как опитът да те направи по-добър лекар, без да промени човека, който си – за това разговаряме с д-р Йорданка Йорданова.

 

 

1. Д-р Йорданова, отличието „Ти си нашето бъдеще 2026“ поставя акцент върху младите лекари. Как приемате това признание на този етап от професионалния си път?

 

— Приемам това признание с много радост, но и с чувство за отговорност. За един млад лекар пътят към изграждането на увереност и професионална идентичност е дълъг и понякога труден. Затова, когато усилията ти бъдат забелязани и оценени, това има особено значение. Същевременно не я приемам като крайна оценка, а като мотивация да не спирам да се развивам. И разбира се, не я смятам единствено за лично постижение. Зад развитието ми като лекар стоят много хора, от които съм се учила и продължавам да се уча – моите ментори, колегите, с които работя ежедневно, и разбира се, пациентите, благодарение на които непрестанно трупам безценен опит.

 

2. Как започна Вашият път към медицината и кога разбрахте, че това е професията, с която искате да свържете живота си?

 

— Интересното е, че медицината не беше професията, за която съм мечтала от дете. Дълго време имах съвсем друга представа за себе си. В един момент обаче си зададох въпроса: В коя професия бих могла да бъда наистина незаменима? Къде няма просто да върша работа, която един ден спокойно би могла да бъде извършвана от компютър? Исках професия, в която има едновременно знания и мисъл, реален контакт с хората и нещо, което да върша със собствените си ръце. Исках това, което правя, да има конкретен смисъл и да помага на друг човек. В един момент разбрах, че именно в медицината съм намерила това, което търсех.

 

3. Защо избрахте хирургията и какво Ви привлече най-силно в тази специалност?

 

— Избрах хирургията, защото тя беше всичко, което първоначално търсех в медицината. Много ясно си спомням първата си отворена коремна операция. Очакванията бяха да се изплаша, но за мен това беше моментът, в който се влюбих в хирургията. Привлече ме невероятният контраст в нея – адреналин, кръв и страх, съчетани със спокойствие, концентрация, самоконтрол и непоколебимост. Харесва ми, че хирургията изисква едновременно да мислиш бързо, да вземаш решения и след това да ги превърнеш в действие със собствените си ръце. Има и нещо трудно за описване в усещането след успешна операция – когато знаеш, че си помогнал на човек, а после го виждаш да си тръгва от болницата в добро състояние. Този момент е много повече от професионално удовлетворение. Именно той ме кара и до днес да усещам хирургията като моето място.

 

4. 4. Какво се оказа най-различно между представата Ви за лекарската професия като студент и реалността, когато започнахте работа с пациенти?

 

— Като студент често си представях лекаря като човек, който трябва да има отговор на всеки въпрос. Когато започнах да работя с реални пациенти, разбрах, че медицината не е просто да знаеш правилния отговор, а да умееш да го намериш, когато той не е очевиден. Понякога дори най-важното е да имаш смелостта да кажеш „не знам“, да потърсиш информация, да се консултираш с колега и да вземеш най-доброто решение за конкретния човек. Научих и, че медицината не е само лечение. Понякога най-важното, което можеш да направиш, е да обясниш, да успокоиш, да бъдеш честен или просто да останеш до пациента в момент, в който той е уплашен.

 

5. Какво Ви дава работата на МБАЛ „Уни Хоспитал“ и кои са най-ценните уроци, които сте получили от по-опитните си колеги досега?

 

— Работата ми в МБАЛ „Уни Хоспитал“ ми дава най-вече възможността да се развивам чрез реална работа. Не просто да наблюдавам, а постепенно да поемам отговорност, да участвам активно в операциите, да вземам решения и да проследявам целия път на пациента. Имах щастието по пътя си да срещна хора, които оставиха силен отпечатък върху професионалното ми развитие. Сред тях са доц. д-р Бойко Атанасов и д-р Николай Николов, от които съм получила много знания, опит и увереност, които продължават да изграждат начина ми на работа. Може би един от най-ценните уроци, които съм научила в хирургията, е, че независимо колко добре е планирана една операция, винаги трябва да можеш да излезеш от ситуация. Не винаги всичко протича по план и тогава най-важни са спокойствието, добрата преценка и способността да намериш решение. Това е урок, който нося със себе си не само в операционната, но и извън нея.

 

6. Има ли пациент или конкретен момент от досегашната Ви практика, който е останал особено силно в съзнанието Ви?

 

— Не бих могла да посоча само един пациент или един конкретен момент. Всъщност са прекалено много – отделни пациенти и ситуации, които по свой начин са останали завинаги в съзнанието ми. След всеки следващ разтърсващ момент си мисля, че това е последният, който ще помня толкова силно. Но истината е, че емоциите не спират и почти не избледняват. Някои случаи остават с теб много дълго след края на дежурството, операцията или работния ден. Понякога дори години по-късно си спомняш лице, разговор или момент от една операция. Мисля, че това е една от невидимите страни на лекарската професия – пациентите остават част от съзнанието ти, дори когато вече не са пред теб. За мен това е част от това да останеш човек, докато се учиш да бъдеш лекар.

 

7. Кое според Вас е най-трудното за един млад лекар днес – и кое Ви дава увереност да продължавате напред?

 

— Мисля, че най-трудното за един млад лекар днес е да носи голяма отговорност в период, в който самият той все още се изгражда професионално, както и постоянното усещане, че трябва да доказва себе си. Това, което ми дава увереност да продължавам, е възможността да погледна назад и да видя колко много съм научила и колко много съм се променила за времето, откакто започнах. Понякога в ежедневието човек вижда предимно следващото дежурство, следващата операция или следващия труден случай. Но когато се върне назад, разбира колко голям е пътят, който вече е извървял. И най-силната мотивация идва от пациентите – от усмивката на човек, който си тръгва здрав, от благодарността на семейство и от знанието, че в определен момент твоите знания и действия са помогнали да бъде спасен човешки живот.

 

8. Какво е най-важно за Вас в отношенията между лекар и пациент и как се печели доверието на човек, който Ви поверява здравето си?

 

— За мен в отношенията между лекар и пациент на първо място стоят доверието, честността и уважението. Пациентът не идва при нас само с диагноза. Той идва със своите страхове, въпроси, семейство и живот, и е важно да не забравяме това. Вярвам, че доверието не се иска, а се заслужава. Понякога това означава и да кажеш нещо, което пациентът не иска да чуе. Не вярвам, че лекарят трябва да казва „всичко ще бъде наред“, когато няма как да знае това. Много по-важно е пациентът да знае, че независимо от развитието на ситуацията, лекарят ще бъде честен с него, ще му обясни какво се случва и ще направи всичко възможно, за да му помогне. В крайна сметка пациентът трябва да усеща не просто, че е в компетентни ръце, а че срещу него стои човек, който го вижда като човек.

 

9. Кое качество искате да запазите у себе си като лекар, независимо колко опит натрупате през годините?

 

— Ако трябва да избера само едно качество, което искам да запазя независимо колко опит натрупам, това е човечността. Искам да запазя и любопитството си – желанието да уча, да задавам въпроси и да признавам, когато не знам нещо. Медицината се променя постоянно и според мен лекарят трябва да се променя и да се учи заедно с нея. Надявам се след много години да имам много повече знания и опит, но когато застана до един пациент, той все още да усеща същото уважение, внимание и отговорност, които изпитвам днес. Защото бих искала опитът да ме направи по-добър лекар, без да промени човека, който е избрал да стане такъв.

 

10. Ако погледнете няколко години напред – какъв лекар искате да бъде д-р Йорданка Йорданова и накъде искате да продължи професионалният Ви път?

 

— Когато погледна няколко години напред, искам да виждам в себе си преди всичко лекар, на когото пациентите имат доверие и колегите могат да разчитат. Искам да продължа да се развивам, да уча и да търся нови възможности за усъвършенстване на хирургичната практика. Науката и обучението също са важна част от професионалния ми път, защото вярвам, че медицината се развива тогава, когато не само използваме това, което вече знаем, а постоянно търсим как да го правим по-добре. Не на последно място искам един ден да мога да предам нататък това, което аз съм получила от моите ментори. Искам един ден младите лекари около мен да могат да кажат за мен същото, което аз днес казвам за хората, от които се уча. Защото за мен да бъдеш част от бъдещето на медицината не означава просто да стигнеш някъде. Означава да продължиш да се развиваш и един ден да помогнеш на други хора да стигнат още по-далеч.