На 4 февруари отбелязахме Световния ден за борба с рака – единствената инициатива, която обединява целия свят. По повода публикуваме интервю с д-р Росица Кръстева – началник на отделението по Медицинска онкология в Онкологичния център на „Уни Хоспитал“.

Д-р Кръстева, 4ти февруари е Международен ден за борба с рака. Какви са перспективите на онкологичното лечение в България?

Д-р Росица Кръстева: По данни на СЗО заболеваемостта от злокачествени заболявания ще нараства в световен мащаб. За съжаление, ще расте и смъртността. Въпреки съвременните постижения на медицината и въпреки че онкологичните пациенти в метастатичен стадий живеят повече от пет години, не успяваме да излекуваме всички, целта е да им осигурим по-дълъг живот, в който те да имат контрол над заболяването. Усилията, които полагаме с помощта на химиотерапията, таргетната терапия и имунотерапията, целят именно удължаване на живота на пациента. Принципно съм оптимист, защото разполагаме не само с качествено лечение, но и с качествена диагностика. Това е и причината, поради която откриваме все повече злокачествени заболявания в ранен стадий.

Нека да поговорим за възможностите за лечение и за най-съвременните тенденции в лечението на тези заболявания у нас.

Д-р Росица Кръстева: Пациентите трудно приемат тази диагноза. По-голямата част от тях наистина я възприемат като смъртна присъда. Голяма част от тях се борят и приемат концепцията, че са оперирани в ранен стадий и провеждането на химиотерапия е с цел профилактика. Но остава усещането, че са болни и ще умрат. В болницата, в която работя, разполагаме с екип от психолози, които много помагат на пациентите в този аспект и оценяват риска от дистрес при всеки един от тях. От моя опит мога да заключа, че когато имаме тази подкрепа от страна на психолозите, информацията се осмисля много по-добре и лечението върви по-гладко.
Пациентите трудно приемат диагнозата, защото в обществото все още е наложено мнението, че ракът е най-тежката диагноза. Винаги съм била против тази теза и смятам, че ракът не е най-тежкото заболяване в света. Никъде не се говори за пациентите, които са излекувани от тази болест. По различни причини – защото те не искат да го демонстрират или защото искат да избягат от тази диагноза. Хубаво е в медиите да се показват повече лекари, които лекуват рака и които на достъпен език могат да обяснят каква е тази диагноза и какво е лечението за нея.
Не на последно място трябва да се помни, че непрекъснато се откриват нови лекарства. Затова съвременното лечение е и скъпо. В България пациентите имат бърз достъп до съвременно лечение. Здравната каса плаща голяма част от лекарствата. Но ужасното, което се случва и което силно пречи на лечението на рака, е погрешното администриране и възпрепятстването на правилното лечение на пациентите.

В тази връзка как ще коментирате Мораториума върху плащането на нови лекарства и медицински дейности от НЗОК, който беше наложен в началото на тази година, а после премахнат? По какъв начин той се отрази на добрата медицинска практика и на вашата работа?

Д-р Росица Кръстева: По принцип, в края на всяка година Министерството на здравеопазването и Здравната каса заявяват, че няма да платят част от лекарствата. Това създава напрежение сред лекарите – да лекуваме толкова много пациенти и да знаем, че след два месеца ще имаме ограничение на възможността да прилагаме дадено лечение. Знам какво лечение да предложа, държавната институция е заявила, че това лечение е безплатно, но в един момент налага правила, според които аз не мога да го приложа това лечение.
Мораториумът ни се отрази негативно. Въпреки това подобни недомислия се случват всяка година. Сега се измисля друг вариант за ограничаване на достъпа до имунотерапия. Нека пак да кажа, ако Касата няма възможност да плати дадено лечение, нека да даде алтернативи за заплащането му. Пациентите си плащат здравните осигуровки и трябва да имат възможност да избират къде и как да инвестират.

Какво е мнението ви за алтернативите подходи към лечението на рака?

Д-р Росица Кръстева: За двадесет години работа като медицински онколог, не съм видяла пациент, излекуван с алтернативен метод. Има достатъчно пациенти, които са казвали, че са ползвали тези методи. Имам фрапантни случаи, при които пациентите са плащали за Антималигноцит, за нискодозова химиотерапия с инсулин и всякакви други чудеса, заболяването им е прогресирало, но те са продължавали. Категорично не толерирам и не подкрепям този вид лечение. Това, което ме изумява е, че то продължава да се радва на популярност и доста хора подхождат наивно към него. Когато става въпрос за здравето, пациентите се доверяват на уебсайтове от рода на „една жена ми каза“ или „еди-кой си пил не знам какво лекарство и се излекувал“, а тези „излекувани“ хора не могат да бъдат намерени. Има достатъчно наблюдения, че този вид интервенции не водят до успешен край.

Има ли връзка между хранителния режим и рака? Според много хора консумацията на месо също е вредна.
Д-р Росица Кръстева: Нещата не са еднозначни. Хранителният режим има известно отношение към рака, но в никакъв случай не важи правилото, че ако ядеш месо, ще се разболееш от рак. Вегетарианците също страдат от това заболяване. Доказано е, че пациенти, които консумират по-малко фибри, имат склонност да развият повече полипи и след това карцином на дебелото черво. По-пълните хора имат по-висок риск да развият рак на гърдата. От значение са не само хранителният, но и двигателният и социалният режим на човека, но те не са определящи и водещи.

Какво би могло да се направи за превенция и профилактика по отношение на злокачествените заболявания?

Д-р Росица Кръстева: Голям е проблемът с профилактиката на раковите заболявания в България Ако можем да предотвратим появата на злокачественото заболяване, това би било най-успешното нещо, което може да се случи.
Като обща профилактика бих препоръчала нормално, балансирано и рационално хранене, тъй като ние сме създадени всеядни. Нормално съотношение между белтъчини, въглехидрати и мазнини, което според някои е 1 към 0,8 към 0,5. В България е много трудно да се определи и качеството на храната. Трябва да знаем произхода й, а това не винаги е възможно. Спирането на цигарите действително води до намаляване на риска от рак.

Има ли връзка между стреса и появата на ракови заболявания?

Д-р Росица Кръстева: Хората винаги казват, че стресът е причината за рака. В ежедневните ми разговори с пациентите, те винаги свързват заболяването си с даден преживян стрес. Едно голямо френско проучване, обхващащо 15 000 души с рискови професии, наблюдавани в течение на 15 години, констатира, че при тези професии не се отбелязва по-голяма честота на злокачествените заболявания или, с други думи, стресът не е основният фактор за това заболяване. Освен това, човек винаги свързва рака с момента на откриване на първия симптом. Но всъщност заболяването е започнало да се развива много преди това.
Ракът е генетично заболяване. Проблемът при него е, че много често той се открива значително късно и затова са много важни скрининговите програми за ранно откриване на рака. В България през последните 10-15 години се направи много за рака на гърдата, защото пациентските организации привлякоха внимание към проблема. Смятам, че българската жена вече редовно ходи на профилактични прегледи. Това важи и за рака на простатата. Но не всяко раково заболяване може да бъде скринирано. Например в Гърция има скринингова програма за рака на гърдата и там в действителност се откриват много ранни карциноми. Подобно нещо се прави и в Италия, в Германия. Когато нещата са поставени на правилна основа, те могат да бъдат планирани и регулирани. Ако мога да обобщя, действително хората, които управляват тази държава, трябва да направят правилните сметки и оттам нататък да съставят план как да открият злокачествените заболявания в ранен стадий, както се прави в съседни страни.

Все повече пациенти търсят т. нар. второ мнение, когато става дума за уточняване на диагнозите и за определяне на терапевтичния план. Може ли да кажете малко повече за този вид консултации?

Д-р Росица Кръстева: В днешно време много хора имат достъп до информация и съвсем нормално е, когато на един човек е поставена диагнозата рак, той да иска потвърждение на тази диагноза. В България работя с проф. Кристиян Манеголд от университета в Хайделберг. Това, което предлагаме на българските пациенти, е, без да пътуват в чужбина, да имат възможността да чуят професионално мнение относно тяхното лечение. Консултациите с проф. Манеголд се провеждат след предварително записване в медицински център и обработване на документацията им. На тази консултация те имат възможността свободно да дискутират спецификите на заболяването и възможностите за лечение не само в България, но и в чужбина. Когато имаме такава диагноза, се нуждаем от време, за да направим всички изследвания – образни изследвания, молекулярна диагностика – и да определим правилния начин на лечение. Бързането след поставянето на диагнозата не е оправдано и пациентите трябва да знаят причините за това.

В този ред на мисли, може ли да се каже, че има пациенти, за които е по-належащо да се консултират за второ мнение?

Д-р Росица Кръстева: Има ситуации, при които пациентите се допитват до колеги, на които имат доверие. Това може да са хирурзи, химиотерапевти, лъчетерапевти. Проблемът е, че всеки случай е специфичен. И ако хирургът има познания в областта на лъчетерапията и химиотерапията, той може да даде своята препоръка. Когато пациентът отиде при онколога, той може да получи нещо съвсем друго като препоръка. И в тези случаи при пациентите неминуемо се стига до двоумене с коя от препоръките да се съобразят. Смятам, че в тези случаи те със сигурност би трябвало да потърсят второ мнение на независим специалист.
Има и хора, които просто искат да чуят още едно мнение, въпреки че безпрекословно вярват на лекарите си. Има и трети случаи, които, от моя личен опит, са най-малко. Понякога на пациентите по една или друга причина не им се предлага лечение – поради рядкост на заболяването или поради усложнения. В този случай горещо препоръчвам консултация тип второ мнение, защото имам опит с тези консултации вече няколко години и мога да ви кажа, че поне на петима пациенти, на които от няколко места им беше отказано да провеждат химиотерапия, сме предложили лечение и то се оказа успешно. Проф. Манеголд е доказан специалист, запознат е с лечението на злокачествени заболявания у нас, работя с него повече от 15 години. Той е председател на няколко специализирани онкологични комисии, занимава се с научна дейност, и пациентите могат да разчитат на неговото компетентно мнение.

Има ли някакъв по-конкретен период, при който пациентът трябва да потърси второ мнение?

Д-р Росица Кръстева: Смятам, че ако пациентът има проблеми с приемането на диагнозата, той задължително трябва да потърси второ мнение. И ако то съвпадне с препоръчаното първия път, лечението би трябвало да върви гладко. Всеки път, когато пациентите имат притеснение, че нещо не се случва както трябва, те биха могли да проведат такава консултация, на всеки етап от лечението си. Важен е и стадият на заболяването. При ранен стадий се обсъждат вариантите за проследяване. При наличие на метастази става въпрос за оценка на ефекта от лечението, кое е най-доброто лечение, направена ли е цялостната диагностика, включително и молекулярната. В България вече на много пациенти предлагаме и интервенционална онкология. Въпреки че в страната все още нямаме изградени такива специализирани центрове, колаборацията между колегите е много добра и съществува добре работеща мрежа.

Как да се подготви пациентът?

Д-р Росица Кръстева: Това е много важно. В България пациентите имат бърз достъп до лекари и второто мнение е поредното доказателство за това. Не би било редно просто да отидем и да видим какво ще ни каже този професор. По-важно е пациентите по някакъв начин да са осмислили тази диагноза и да имат конкретни въпроси. Например, дали само операция е достатъчна, каква схема на химиотерапия да се прави, налага ли се лъчетерапия. Пациентите основно питат за хранителните режими, като че ли това за тях е най-същественото – какво ще ядат от тук нататък. По-важно е да се запази организмът и нормалното му функциониране и да се уточни терапията.

Не съществува ли риск това второ мнение да се приеме негативно от някои специалисти? Пациентът се лекува някъде и изведнъж отива на второ мнение.

Д-р Росица Кръстева: Най-вероятно ще има такива случаи, но смятам, че това ще са хора, които се страхуват от своята дейност. Ако даден лекар лекува своя пациент според утвърдените световни практики, той не би трябвало да има проблеми с получаването на второ мнение. Биха го приели негативно хора, които правят неща, които не са верни и не отговарят на световните стандарти. Смея да твърдя, че голяма част от колегите приемат тези консултации и сами ги препоръчват. Понякога насочват пациенти с единствената цел да може пациентите да се успокоят. Всеки, който е наясно със способностите си на лекар, няма как да се притесни.

Какви са вашите виждания за бъдещето по отношение на лечението на злокачествени заболявания?

Д-р Росица Кръстева: Не смятам, че това, което се случва в България и очаква пациентите, е много добро. Хората ще бъдат поставени в ситуация да отидат в болницата и да им се каже, че го няма еди-кое си лекарство. Или че еди-кое си лечение не може да бъде проведено в България – дали защото болницата не желае да го осигури, дали защото Касата е решила, че няма да го плаща. С откриването на частните болници, ако има добро менажиране, независимо какво се случва в държавата, лечението на тези социално значими заболявания може да бъде осигурено. Аз съм склонна да правя абсолютно всичко, да се боря, не само защото това е месецът за борба с рака, а защото смятам това за моя кауза. Борбата може да бъде водена с усърдие и с ентусиазъм, но винаги до едно време. Ако няма разбиране и желание нещата да се случват, нищо няма да се получи. За да се борим с тази болест, трябва да имаме мозъчния субстрат да оценим какво означават тези заболявания, след което да имаме желанието да предоставим възможностите за лечение на пациентите. За съжаление, в България аз виждам ограничен субстрат и никакво желание. Но не се отказвам.

Интервюто проведе: Димитър Емилов