Сезонно хранене през есенно-зимния период: как да подпомогнем организма

Съвети и препоръки от д-р Ива Левкова, специалист по хранене и диететика в МБАЛ „Уни Хоспитал“

 

Есента е период на естествен преход, в който тялото променя ритъма си – движението намалява, имунната система се натоварва, а хроничните заболявания по-често се обострят. В болничната практика ясно се вижда, че в месеците от октомври до декември случаите на простудни инфекции, сърдечно-съдови инциденти и влошен диабетен контрол нарастват с около 10–15%. В подобни моменти правилното хранене може да бъде тиха, но силна подкрепа за организма.

Промяната към есенно-зимно меню не трябва да бъде рязка. Голяма част от летните храни могат да останат, но постепенно е добре да се включат повече топли ястия – супи, варени и печени зеленчуци, ферментирали продукти и сезонни плодове. Това е период, в който метаболизмът естествено се забавя, а имунната защита се разколебава. Сезонните зеленчуци като тиква, зеле, моркови, пащърнак, карфиол и цвекло, както и плодовете – ябълки, круши, грозде и дюли – осигуряват необходимата комбинация от витамини и антиоксиданти. Животинските и растителните белтъчини, сред които риба, пилешко и пуешко месо, варива, кисело мляко, извара и яйца, подпомагат възстановяването и устойчивостта на организма, а полезните мазнини от зехтин, ленено семе, сусамов тахан и орехи поддържат клетъчното здраве. Щадящото приготвяне – печене, варене и задушаване – е ключов елемент от здравословния режим в тези месеци.

Хората със сърдечно-съдови заболявания трябва да ограничат солта и да включват зеленчукови супи и варива, като рибата присъства поне един-два пъти седмично. При диабет е препоръчително храната да бъде разделена на четири-пет по-малки порции, плодовете да се комбинират с протеин, а подсладените напитки да се избягват. За пациенти с белодробни заболявания и простуди са особено полезни природните източници на витамин C – шипка, киви, тиква и зеле; топлите билкови чайове с лимон; крем-супите, пюретата, по-меките ястия и ферментиралите храни.

Естествените антиоксиданти, пробиотици и витамини играят важна роля през студените месеци. Витамин D може да се набави от риба, яйца и обогатени млечни продукти; антиоксидантното действие идва от шипка, тиква, боровинки, куркума, джинджифил и зелен чай; пробиотиците – от кисело мляко, айрян, кисело зеле, кефир и туршии; а омега-3 мастните киселини – от ленено семе, орехи и мазна риба. При умора или понижен имунитет е полезно включването на пчелен прашец, прополис или ехинацея.

 

Храненето на малките деца изисква особено внимание, тъй като през този сезон се увеличават случаите на изгаряния, задавяния и алергични реакции. Температурата на храната трябва винаги да се проверява, горещите съдове не бива да се оставят на ниски места, ядките и твърдите храни не са подходящи за най-малките, а храните с консерванти и газираните напитки е добре да се избягват. Лекарствата и дребните предмети трябва да се съхраняват недостъпно.

Примерно меню за есенен ден може да включва:

• топла овесена каша с ябълка и канела за закуска;
• супа от тиква и печено бяло пилешко месо за обяд;
• кисело мляко с настъргана круша или дюля за следобедна закуска;
• зеленчуково вариво с ориз и салата от зеле и моркови за вечеря

 

Богатството от сезонни продукти позволява много здравословни комбинации, които подпомагат тялото в период на студ и повишена умора.

Есенно-зимният сезон може да бъде посрещнат спокойно, ако подходим към него с навременна грижа и внимание към храненето.

При нужда от персонален съвет или индивидуален хранителен план, можете да запишете час за консултация с д-р Ива Левкова на тел. 0357/88-581